1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 08.01.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 675/2012 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. К. и С. Т. К.-ищци по делото и Р. К. С.-трето лице помагач чрез пълномощника им адвокат В. В., АК В. против решение № 1194 от 14.06.2012 г, постановено по гр. д. № 1352 по описа за 2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 264/30.1.2012 г по гр. д. № 4349/2011 г на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от К. В. К. и С. Т. К. против М. В. А. иск по чл.109 от ЗС за осъждането й да премахне поставената от нея преграда, с която пречи на ищците да ползват собствения им покрит джамлък с площ от 5, 3 кв.м, а според заключението на в.л.с площ от 5, 8 кв.м, изграден към двуетажна жилищна сграда, в [населено място], [улица].
Ответницата по касационната жалба М. В. А., счита, че същата е процесуално недопустима като подадена извън рамките на законоустановения едномесечен срок.Отделно от това подържа, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице касационните основания, изложени в жалбата.Претендира разноски за касационното производство.
Настоящият съдебен състав констатира, че касационната жалба е процесуално допустима по следните съображения : въззивното решение е съобщено на ищците чрез пълномощника им адв.В. на 25.6.2012 г, а касациионната жалба е подадена по пощата на 25.7.2012 г-видно от пощенското клеймо, следователно е подадена в рамките на законоустановения срок.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, а именно : следва ли несамостоятелната вещ главната, ако е пропуснато да бъде описана във възлагателното постановление или не е била описана като предмет на принудителното изпълнение или в нотариалния акт за прехвърляне на недвижим имот-основание за касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, както и основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предвид обстоятелството, че посочения материално правен въпрос, касаещ принадлежността на несамостоятелната вещ към главната е от значение за развитието на правото, предвид икономическата обстановка в страната, характеризираща се с наличие на многобройни публични продажби на недвижими имоти.
В разглеждания случай с влязло в сила решение № 1194 от 14.06.2012 г, постановено по гр. д. № 1352 по описа за 2012 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено решението на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. В. К. и С. Т. К. срещу М. В. А. иск по чл.108 от ЗС за осъждането й да предаде собствеността и владението на покрит джамлък с площ от 5, 3 кв.м, а според заключението на в.л.с площ от 5, 8 кв.м, изграден към двуетажна жилищна сграда, в [населено място], [улица], придобит от тях в собственост с постановление за възлагане от ….. г по изп.дело №……. по описа на ЧСИ Г. с рег.№…..
Предмет на касационно обжалване е решението на Варненски окръжен съд единствено в частта, с която е отхвърлен искът по чл.109 от ЗС. Действително, с обжалваното решение Варненският окръжен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с принадлежността на несамостоятелната вещ към главната.Отговорът на този въпрос обаче не е от значение за изхода на конкретния правен спор по чл.109 от ЗС.Известно е, че негаторният иск по чл.109 от ЗС е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответствие обема на правото на собственост.В разглеждания случай правото на собственост на ищците върху вещта, чиято защита се претендира посредством негаторния иск е отречено с влязло в сила съдебно решение.Наличието на сила на присъдено нещо по този въпрос означава, че отговора на повдигнатия материално правен въпрос не би рефлектирал върху конкретния правен спора, който не може да бъде пререшен предвид наличие на процесуална пречка по чл.299 ал.1 от ГПК.
По тези съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Предвид изхода на спора касаторите дължат на ответницата направените от нея разноски, сторени пред настоящата инстанция в размер на 200 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения Върховният касационен съд на
Република България, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1194 от 14.06.2012 г, постановено по гр. д. № 1352 по описа за 2012 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА К. В. К., С. Т. К. и Р. К. С. и тримата от [населено място], [улица] да заплатят на М. В. А. от [населено място], с адрес-този на пълномощника й адв.С. К.– [улица] ет.3 разноски сторени пред настоящия съд и съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Определението e окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.