О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
С. 04.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5145/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. В., подадена от пълномощника й адв. Г. П.-С., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ Б с-в, № от 28.04.2015г. по в.гр.д. № 15225/2014г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 48 с-в, № І-48-48 от 30.04.2014г. по гр.д. № 44866/2013г., с което е осъдена Р. М. В. – частен съдебен изпълнител, да заплати на Д. Ч. Д. на основание чл. 441 ГПК във вр. чл. 74 ЗЧСИ сумата 3 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът по касация Д. Ч. Д. в подадения писмен отговор от пълномощника му адв. Г. Д. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
От ответника по касация Д. Ч. Д. е постъпила и касационна жалба срещу въззивното решение на Софийски градски съд в частта за разноските. ВКС намира, че касационната жалба има характер на молба по чл. 248 ГПК, поради което след произнасяне по касационната жалба на Р. В. делото следва да се изпрати на въззивния съд за произнасяне по тази молба в производство по чл. 248 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от Д. Ч. Д. против ЧСИ Р. М. В. иск с правно основание чл. 441 ГПК във вр. чл. 74 ЗЧСИ за сумата 3 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че преди образуване на изпълнителното дело длъжникът е изпълнил задължението си по предявеното от взискателя вземане и производството по изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено. Като не е сторил това частния съдебен изпълнител е извършил незаконосъобразно действие, което обуславя и неправомерно наложени обезпечения за вземането на кредитора. Приел е за установено от фактическа страна, че в изпълнение на задължението му за даване на издръжка за двете си деца, ищецът е извършил плащания през периода м. август 2010г. – м. февруари 2012г. на стойност 90 500 лв., като изрично в платежните документи като основание за плащане е посочена месечна издръжка и месечна издръжка деца. Издръжката е дължима съгласно влязло в сила решение на РС- Етрополе по гр.д. № 183/10г. по което бракът между Д. Д. и Т. В. е прекратен по взаимно съгласие и е постигнато споразумение бащата да заплаща на родените от брака две деца месечна издръжка от по 1000 лв. на всяко едно от тях до пето число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. За времето от месец август 2010г. до месец юни 2013г. или за 35 месеца общо дължимата издръжка е 70 000 лв., а заплатеното на това основание от Д. Д. е 90 500 лв. Вярно е, че издръжката на детето се дължи за всеки месец и с нея се цели да се задоволят неговите нужди от храна, облекло и други потребности, но това не изключва възможността длъжникът-родител да заплаща такава и за период напред. На следващо място съдът е приел, че от действията на ЧСИ по изп. дело ищецът Д. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име и уронване на престижа му пред децата му, семейството му, колегите и бизнес партньорите му, в засягане на честта и достойнството му. През периода юни – септември 2013г. Д. Д. е бил угрижен, разстроен и унил, променили са се отношенията между него и децата му Я. и С., за чиято издръжка е било образувано изпълнителното дело, влошили са се и отношенията в семейството с настоящата му съпруга и дъщеря му Д.. Причинените вреди са в резултат на продължилото принудително изпълнение, когато е било налице основание за прекратяването му. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил указанията, дадени с Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС.
К. Р. М. В. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси „допустимо ли е авансово плащане на задължение за издръжка за малолетно лице преди настъпване на периода на неговата изискуемост, дължи ли се издръжката периодично или може да бъде заплатена еднократно”, „в случай, че родителят, дължащ издръжка плати сума, надхвърляща по размер присъдената от съда месечна издръжка, следва ли платеното в повече да има погасителен ефект за задължението му за бъдещи периоди”, „задължен ли е съдебният изпълнител да прекрати образуваното изп. дело за принудително събиране на вземания за издръжка на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК в случай, че дължащият издръжка представи платежни нареждания за внесени по сметка на взискателя суми, чиито математически сбор покрива задълженията му за периода, посочен в поканата за доброволно изпълнение, без да държи сметка за периодите, за които се отнасят”; и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите „как следва да бъде приложен от съда критерият за справедливост като принцип в нормата на чл. 52 ЗЗД при предявен иск срещу ЧСИ с правно основание чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД” и „какъв е фактическият състав и обхвата на отговорността на ЧСИ по чл. 74, ал. 2 ЗЧСИ при предявен срещу него иск от длъжника по изпълнението”. Прилага съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че първите три въпроса, които касаят действията на съдебния изпълнител при наличие на данни за погасяване чрез плащане на задължението преди образуване на изп. дело, са от значение за решаването на делото, но не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице когато разглеждането на правния въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени – т. 4 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Както всяко друго вземане, вземането за периодични плащания може да се погаси преди падежа. Наказателна отговорност за длъжника е предвидена при неплащане – чл. 183 НК, на две или повече месечни вноски, поради значението на задължението за издръжка за живота и здравето на кредитора. Интересът на получаващия издръжка обаче не се нарушава при авансовото й плащане. Както при всяко друго вземане съдебния изпълнител следва да изчисли дали извършеното доброволно плащане погасява цялото задължение или част от него.
Останалите два въпроса, касаещи фактическия състав на деликта по чл. 74 ЗЧСИ и размера на присъденото обезщетение, не са решени от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика. С решение № 264/2010г. ІV г.о. ВКС е прието, че „частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. При искът предявен на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка.” В този смисъл са и изложените от въззивния съд мотиви относно отговорността на ЧСИ. Относно критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил дадените с ППВС № 4/1968г. указания относно правнорелевантните критериите за определяне на обезщетението.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация следва да се присъдят 780 лв. разноски по делото за настоящата инстанция съгласно представения договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане за банков превод.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ Б с-в, № от 28.04.2015г. по в.гр.д. № 15225/2014г.
ОСЪЖДА Р. М. В. да заплати на Д. Ч. Д. сумата 780 лв. разноски по делото.
ДЕЛОТО да се изпрати на Софийски градски съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК по молбата на Д. Ч. Д., именувана касационна жалба с вх. № 7852817.06.2015г. относно искането за присъждане на разноски във въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: