О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 03.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2545/2018 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 17336 от 09.10.2018 г., подадена от „Енерджи Съплай” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 2913 от 28.09.2018 г. по ч.гр.д. № 4039/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е потвърдено разпореждане № 10245 от 03.08.2018 г. по т.д. № 646/2018 г. на Софийски градски съд за връщане, на основание чл.129, ал.3 ГПК, на подадена от дружеството искова молба с вх. № 47585/03.04.2018 г. срещу „Електроенергиен системен оператор” ЕАД.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на атакувания съдебен акт, с искане за неговото касиране. Изразява се несъгласие с изводите на съда за неотстраняване на нередовностите на исковата молба, като се твърди, че в изпълнение на дадените от СГС указания са изложени ясни и непротиворечиви аргументи относно основанието на иска – неизпълнение от страна на „ЕСО” ЕАД на договорни задължения, поети с договор за достъп от 30.12.2011 г., като е конкретизирано и кои договорни задължения не е изпълнило ответното дружество. Частният касатор счита, че съдът неправилно е разтълкувал използваната в молбата-уточнение терминология и конкретно, изразът „неоснователно се е обогатил”, без да съобрази изложените факти. Поддържа се и, че независимо от изпълнение на дадените към ищцовото дружество указания, решаващият орган е счел, че са налице нови противоречия, за които обаче не е дал указания. В тази насока е налице препращане към доводите във въззивната частна жалба.
Искането за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „В случаите, когато на основание чл.129, ал.2 ГПК съдът е дал указания за отстраняване нередовности на исковата молба и тези указания са изпълнени в срок, но при констатирано от съда ново противоречие в молбата-уточнение, следва ли съдът да даде нови указания на страната, с оглед отстраняването на това ново противоречие или е длъжен да върне исковата молба и да прекрати производството пред него”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови атакуваното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за връщане на исковата молба, по която е образувано т.д. № 646/2018 г. на СГС, въззивният съдебен състав е приел, че констатираните от съдията-докладчик нередовности не са отстранени и затова правилно е приложена разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК. Констатирано е, че с оглед очертаната от ищеца фактическа обстановка, съгласно която с предявените искове се претендира обезщетяване на вреди от неизпълнение на договорни задължения и едновременно с това се твърди, че ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, не е налице валидно упражняване на правото на иск и не е възможно да се постанови допустим краен съдебен акт.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не е налице основание за достъп до касация.
Поставеният от частния касатор въпрос не попада в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос следва да е от значение за изхода по делото, за формиране решаващата правна воля на съда. В случая, решаващият съдебен състав не е извел извод за въведени от ищеца /в молбата-уточнение/ „нови противоречиви твърдения” относно основанието на предявените осъдителни искове и съответно, потвърждаването на процесуалния съдебен акт на първата инстанция не е обусловено от изразено от САС становище по въпроса дали съдът дължи даване на повторни/нови указания по реда на чл.129, ал.2 ГПК. Поради това и поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не покрива изискванията на общата предпоставка за достъп до касация, а е пряко съотносим към правилността на обжалваното определение. Последната преценка обаче не би могла да се реализира, без да са налице поддържаните предпоставки за касационно разглеждане на делото, и е недопустимо да се извърши проверка доколко съдът е изпълнил задълженията си, свързани със служебното начало на този етап от исковия процес.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2913 от 28.09.2018 г. по ч.гр.д. № 4039/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: