2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 05.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4966 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 159 от 16.06.2014 година по гр.д. № 82/2014 г. година на Великотърновски апелативен съд е потвърдено решение № 5 от 10.01.2014 г. по гр.д. № 321/2013 г. на Ловешки окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. ІІ-ро ЗЗД за сумата 20000 лева, предявен от Т. К. Т. от [населено място] против Т. А. Д. от [населено място]. В решението е прието за установено, че на 29.07.2008 г. ищецът е внесъл по сметка на ответника сумата 20000 лева с цел създаване на съвместно търговско дружество. Съвместно дружество не е било регистрирано; ищецът е поискал връщане на дадената средства, което ответникът е отказал да стори. Прието е, че въведеното от ответника възражение, че сумата му е дадена от ищеца като заемни средства, които е възстановил не е доказано; че е налице неоснователно разместване на имуществена облага – ответникът дължи връщане на сумата като дадена на неосъществено основание, поради което го е осъдил да върне на ищеца претендираната сума от 20000 лева на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД.
Касационна жалба против решението на Великотърновски апелативен съд е постъпила от Т. А. Д.. Поддържа се, че въпросите следва ли ищецът да докаже основанието на което е дал сумата, чието връщане претендира; следва ли съдът да укаже в доклада по делото за кои факти страните не сочат доказателства и приложими ли са ограниченията по чл. 164, ал.1, т.3 и т.4 ГПК за доказване на преддоговорни отношения са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата, както и че разрешаването им е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Приложени са решение № 1009 от 23.06.2003 г. по гр.д. № 173/2003 г. на V г.о. ВКС; решение № 115 от 04.03.2009 г. по гр.д. № 5922/2007 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 1093 от 13.03.2006 г. по гр.д. № 391/2005 г. ІІ т.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба Т. К. Т. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд.
Доводът за постановяване на решението в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата по въпросът следва ли ищецът да докаже основанието на което е дал сумата, чието връщане претендира е неоснователен. Съгласно установената съдебна практика по приложението на 154, ал.1 ГПК (в който смисъл са и приложените към касационната жалба № 1009 от 23.06.2003 г. по гр.д. № 173/2003 г. на V г.о. ВКС и решение № 1093 от 13.03.2006 г. по гр.д. № 391/2005 г. ІІ т.о. ВКС), по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото без основание, в тежест на ищеца е да докаже какво е получил ответникът – да докаже даденото, а ответникът – на какво основание го е получил, ако твърди, че такова съществува (решение № 161 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 564/2012 г., IV г. о.; решение № 406 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о., ГК ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК). В съответствие с така установената съдебна практика, във въззивното решение е прието, че ищецът е установил предаването на процесната сума на ответника, който дължи връщането и, тъй като не е доказал възражението, че сумата е била дадена в заем и върната.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и процесуалноправният въпрос относно задълженията на съда по чл. 146, ал.2 ГПК да укаже на страните за кои от твърдяните от тях факти не сочат доказателства. С доклада по делото, първоинстанционният съд е указал на ответника да установи възражението си, че е върнал дадената му от ищеца сума по заемно правоотношение и е приложил последиците на доказателствената тежест – приел е, че сумата е дължима, тъй като по делото не е доказано заемно правоотношение и връщането на процесната сума.
Въпросът приложими ли са ограниченията по чл. 164, ал.1, т.3 и т.4 ГПК за доказване на преддоговорни отношения не е обуславящ изхода на делото – свидетелски показания не са допуснати не по повод съществувалите между страните преддоговорни отношения, а за установяване факта на връщане на преведената от ищеца сума – за доказване на установено с писмен акт задължение. В този смисъл неотносимо към изхода на спора е и приложеното към касационната жалба решение № 115 от 04.03.2009 г. по гр.д. № 5922/2007 г. ІІІ г.о. ВКС.
Повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси, разрешени в утвърдената съдебна практика, не се явяват от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, предвид което не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал.1, т.3 ГП.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 159 от 16.06.2014 година по гр.д. № 82/2014 г. година на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: