О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 04.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1162 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Т. К. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. П, против въззивното решение № 155 от 13 май 2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2009 г., с което е потвърдено решение № І* от 11 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 2008 г. Срещу същото решение от името на М. К. е постъпила и касационна жалба от адв. Д.
В жалбата на адв. Т се сочи, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото съдът не допуснал събиране на гласни доказателства с пряко отношение към спорния предмет и решението е постановено при установена едностранно фактическа обстановка; работодателят не е установил, че е осигурил всички условия за работника да престира трудовите си усилия, като съдът не е засегнал този въпрос; съдът не е споделил нито един от доводите на ищеца, сочещи бездействие на работодателя – липсват доказателства за преминаване на учениците през задължителни медицински прегледи, директорът не е съгласувал мероприятията с Планинската контролно-спасителна служба, липсват документи за съгласие на родителите за извеждане на децата им от училището, липсват данни за оформени застраховки на децата; работодателят не е издавал заповеди по режима на извеждане на децата. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че е налице съществен процесуалноправен въпрос, чието разрешение е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото във връзка с основното процесуално правило за разпределяне на тежестта на доказване в процеса, като за работодателя не е достатъчно да установи само липсата на изпълнение, а и че подобно изпълнение е било възможно и за него са създадени необходимите условия.
В жалбата на адв. А се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, защото въззивният съд необосновано отказал събиране на доказателства; работодателят не е ангажирал доказателства за собственото си правомерно поведение; според Наредба № 2 от 24 април 1997 г. за организиране и провеждане на детски и ученически отдих и туризъм, задълженията по организирането, провеждането и непосредствения контрол са възложени на директорите на учебните заведения, както и да информират съответният регионален инспекторат по образованието, а работодателят не е представил доказателства за изпълнение на тези си задължения. Изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК не се представя отделно, а в самата касационна жалба се сочи единствено, че се иска допускане на решението до касационен контрол с оглед значението на решението в настоящия процес за точното прилагане на закона на процесуалните разпоредби и на материалноправните разпоредби.
Ответникът П. г. по п. , строителна и т. т. в гр. С., представляван от директора М. Б. , чрез процесуалните му представители адв. С, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на решението до касационен контрол и за неговата правилност.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.
С решението си въззивният съд приел, че дисциплинарното уволнение е законосъобразно наложено, защото ищецът признава, че не е изпълнил трудовите си задължения; за работодателя не съществува задължение да издава заповеди или разрешения за провеждане на учебни часове по модул „туризъм”, такава практика не е съществувала в училището, а доказването на това обстоятелство е в тежест на ищеца; останалите учители са провели изцяло или в значителна част възложените им часове от същия модул при същите условия; провеждането на часовете не е поставено в зависимост от желанието на учениците; посочените от ищеца основания за непровеждане на часовете не са били пречка за останалите учители; извършеното нарушение е с голяма тежест, защото не е проведен нито един час по модул „туризъм”.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
По действащия ред за разглеждане на гражданските дела, условие за допускане на атакуваното решение до касационен контрол е поставяне на въпрос, който е разрешен от въззивния съд и чието разрешаване по различен начин би имало решаващо значение за изхода на спора, като този въпрос има принципно значение не само за конкретния случай, но и за правосъдието изобщо. Едва след поставянето на подобен въпрос за касационния съд е открита възможността да извърши преценката за това дали този въпрос е разрешен от въззивния съд в нарушение на критериите за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Извличането на значимия в посочения смисъл въпрос от текста на касационната жалба или изложението към нея е недопустимо, тъй като касаторът е длъжен да съобрази всички изисквания на закона за производството по допускане на въззивното решение до касационен контрол, а извличането на подобен въпрос би нарушило основния принцип за диспозитивност на гражданския процес и би поставило страните в неравностойно положение. Следва още да се посочи, че недоволството на касатора от изводите и констатациите на съда, не е основание за допускане до касационен контрол.
В разглеждания случай касаторът в нито една от двете касационни жалби не е успял да формулира значимо питане, чието различно разрешаване да доведе до различен изход в процеса. В жалбата на адв. Т изрично се сочи като основание за допускането на касационен контрол това по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, а в жалбата на адв. А би следвало изразът „с оглед значението на решението в настоящия процес за точното прилагане на закона” също да се квалифицира като основание по същия текст. Дори ако се счете, че касаторът поставя въпроса достатъчно ли е работодателят в трудовия спор да установи само липсата на изпълнение от страна на работника, или следва да установи и че е създал всички необходими условия за изпълнението на трудовите задължения (при изричното посочване от страна на съда, че въпрос, зададен по този начин няма), то отговорът на този въпрос не би довел до разлика в крайния резултат по спора, защото е явно, че в тежест на уволнения работник е да установи липсата на създадени условия за изпълняване на трудовите му задължения. В двете жалби се твърди, че в нарушение на съдопроизводството въззивният съд не е допуснал свидетелски показания. Съществуват обаче други процесуални средства, с които ищецът е могъл да се снабди с необходимите му данни, но които не са използвани. Процесуалната си небрежност той не може да компенсира с твърдението за осъществено процесуално нарушение от страна на съда.
Ответната страна представя договор за правна защита и съдействие за сумата от 350 лева, но не прави искане за заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 155 от 13 май 2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: