О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 4
София.07.01. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 546/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И”О. , гр. С., представлявано от управителя М. А. , срещу решение № 29 от 14.03.2008 г. по т.д. № 1943/2007 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, VІ-7 състав решение по т.д. № 1154/2005 г., касаторът/ с неправилно посочено наименование –„И” О. , вместо „И” ООД/ е осъден да заплати на В. Н. В. , действащ като Е. с фирма „П” , гр. Н., на основание чл.327, ал.1 ТЗ сумата от 21 741.19 лева представляваща неизплатена цена по договори за покупко-продажба, ведно със законната лихва от 12.05.2005 г. и сумата 1 648.20 лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, се поддържа, че съдът неправилно е счел за доказано наличие на договори за търговска продажба въз основа на неоформени съгласно изискването на чл.7, ал.1, т.6 ЗСч фактури и експедиционни бележки, подписани за приел от трети лица, а не от служители на дружеството. Твърди, че доколкото експедиционните бележки не се ползват с материална доказателствена сила и не може въз основа на тях да се приеме, че стоките са предадени на купувача, съответно не могат да установят валидно сключени договори за търговски продажби и доколкото няма двустранно подписани и осчетоводени фактури, то не може да се ангажира отговорността на дружеството, а отговорност за стойността на стоките следва да се търси от лицата, приели стоките . Касаторът счита, че произнасянето на въззивната инстанция по тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1* от 16.11.2001 г. по гр.д. № 359/2001 г. , V г.о. и с практиката на съдилищата, като се позовава на решение от 18.07.2003 г. по в.гр.д. № 1391/2002 г. на Пловдивския апелативен съд и решение от 16.12.2003 г. по в.гр.д. № 778/2003 г. на Пловдивския апелативен съд.
Ответникът по касация – ЕТ”П”, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително решение по предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд, въз основа на представените експедиционни бележки е приел, че посочените в едностранно подписаните фактури стоки са доставени от Е. и получени от дружеството – касатор. Според съда, при неоспорване автентичността на експедиционните бележки и с оглед разпоредбата на чл.301 ТЗ, е доказано наличието на сключени договори за търговска продажба, в изпълнение на които ищецът в качеството си на продавач, е предал на ответника, като купувач, описаните в тях по вид и количества стоки. За ответника е възникнало задължението да плати цената на стоките по представените фактури, с изключение на фактура № 6755/31.08.2004 г. за отразените стоки в която не е представена експедиционна бележка.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за решаване на възникналия между страните спор и съответно за изхода на делото, които макар и да не са точно формулирани, се извеждат от поддържаните в касационната жалба доводи. Това са въпросите, свързани с : доказателствената сила на първичните счетоводни документи, когато те не отговарят на предвиденото в Закона за счетоводството съдържание и разграничение от частния свидетелствуващ документ по ГПК; доказателственото значение на счетоводните книги, както и с приложението на чл.301 ТЗ по отношение резултата от действия на трети за дружеството – купувач лица. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и на Пловдивския апелативен съд, обективирана в цитираните и приложени решения, което обуславя наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 29 от 14.03.2008 г. по т.д. № 1943/2007 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав.
УКАЗВА на „И” О. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 467.80 лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: