О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София. 08 .01. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и девета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 963/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В” АД/н/, представлявано от Ж. Т. , чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 570 от 29.05.2009 г. по т.д. № 379/2009 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, с което е оставено в сила решение № 78 от 20.11.2008 г. по т.д. № 393/2008 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав. С посоченият съдебен акт е обявена неплатежоспособността на „В” А. , гр. С., определена е началната й дата от 31.12.2007 г., открито е производство по несъстоятелност и търговското дружество – длъжник е обявено в несъстоятелност, като е прекратена дейността му; назначен е постоянен синдик; допуснато е обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
В жалбата се поддържат основания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила при събиране и преценка на доказателствата по делото и необоснованост на фактическите изводи. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, чe съдът е разрешил процесуалноправен въпрос, свързан с отказа да се съберат поискани от дружеството-длъжник доказателства, довело до лишаване на страната от право на защита в процеса, в отклонение от практиката на ВКС – Р. № 475/16.09.2003 г., V г.о. и Р. № 1389/03.11.2003 г. ТК. Същевременно се поддържа, че за зачитане доказателствената сила на частните свидетелствуващи документи е било от съществено значение изслушването на първоначално допуснатата графологическа експертиза, което е от значение за изхода на делото.
Ответникът по касация „С” А. , гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище за недопустимост и за неоснователност на жалбата. Съображенията са изложени в писмен отговор по реда на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди постановеното на основание чл.630, ал.2 ТЗ решение на първостепенния съд, решаващият състав на Апелативен съд- София е приел от правна страна за доказани предпоставките по чл.608 ал.1 ТЗ : наличие на ликвидни и изискуеми вземания срещу ответника, произтичащи от неизплатени задължения по търговски сделки – договори за продажба и за изработка, сключени с кредитора – „С” А. , в общ размер на 584 882.10 лева, както и невъзможността на длъжника да покрие задълженията си. При преценката по реда на чл.211, във вр. с чл.188 ГПК/отм./, въззивният съд е преценил всички писмени доказателства – валидно сключени договори за продажба и за изработка за периода 2003 г – 2005 г., доказаното от молителя-кредитор изпълнение, надлежно прието от длъжника, двустранното, редовно осчетоводяване на представените данъчни фактури и включването им в дневниците за покупки, съответно за продажби, частичното погасяване на задълженията по тези фактури. Отчетено е, че не е оспорена автентичността на фактурите, а възраженията на ответника касаят въпроса от кого е следвало да се подпишат фактурите и дали то е извършено от надлежно упълномощено лице. Съдът е мотивирал подробно отрицателното си становище по това възражение, след цялостно обсъждане на всички релевантни доказателства – редовни пълномощия за Д. Д. , подписала приемателно-предавателни протоколи за приемането от страна на „В” А. на предадени стоки и извършени услуги от „С” А. , въз основа на които са издадени и данъчните фактури, пет от които подписани от лице – служител на длъжника. Въззивният съд е мотивирал и допълнително становището си с наличие на предпоставките на чл.301 ТЗ.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение. Поставените от касатора процесуалноправни въпроси не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в случая не става въпрос за незачитане на извършени от страната процесуални действия, а за упражняване на възложената на съда решаваща правораздавателна дейност, в резултат на която са формирани фактическите изводи и е приложен материалния закон. Правилността на фактическите и правни изводи не може да се преценява в производството по допускане на касационното разглеждане на делото, а от друга страна доводите на касатора в този смисъл, макар и съдържащи се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са относими единствено към инвокираните основания за касационно обжалване.
Що се отнася до отмяната на определението за допускане на графическата експертиза, това процесуално действие на първостепенния съд е подробно мотивирано не само с вида на упражнената от ответника/сега касатор/ процесуална защита, но и с последиците от исканото химическо изследване, което би довело до частично унищожаване на изследваните документи, за което не е дадено съгласие от молителя. Правилността на тази преценка е потвърдена от въззивната инстанция, а отделно от това въззивникът не е направил искане за събиране на нови доказателства. Не може да се приеме, че в случая е допуснато и отклонение от задължителното за съдилищата ТР № 1/04.01.2001 г. – т.10 на ОСГК на ВКС. За решаващият въззивен състав не е съществувало задължение служебно да назначи експертиза поради липса на надлежно оспорване на формалната доказателствена сила на представените по делото частни свидетелствуващи документи.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 570 от 29.05.2009 г. по т.д. № 379/2009 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: