О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№40
София, 15.01.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 586 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от ТП НОИ/Р., Л. чрез директора Б. А. Б. против определение № 499, постановено от Ловешкия окръжен съд по ч.гр.д. № 265/2012 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност.
Насрещната страна И. К. Д. чрез адв. П. от АК – Л. е изразил становище за неоснователност на частната жалба.
Товарни превози Е., Л. /в ликвидация/ не е насрещна страна по частната жалба и на нея не следва да се праща препис от частната жалба за становище.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
И. К. Д. е предявил против [фирма], Л. /в ликвидация/, представлявано от ликвидатора С. Т. Д. и НОИ – Районно управление „Социално осигуряване”, [населено място] за установяване категорията труд, която е полагал при търговеца на длъжността шофьор в периода 11.03.1982 г. – 01.01.1983 г. и от 01.07.1986 г. до 01.12.2991 г., като твърди, че документацията, установяваща това липсва.
Първоинстанционният съд е приел, че НОИ – Районно управление „Социално осигуряване”, [населено място] не е пасивно легитимиран да отговаря по иска с оглед дадената от съда квалификация – чл. 124, ал. 1 ГПК. Явно, съображенията са за материалноправната легитимация /само тя бива „активна” и „пасивна” и се следва от приложимата в отношенията материалноправна норма – доколко посоченият от ищеца ответник следва да отговаря по материалноправния спор; процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба – според ищеца той е носител на защитаваното субективно материално право, а посоченият в исковата молба ответник трябва да отговаря по материалноправния спор/.
Срещу това определение е подадена частна жалба от ответника, спрямо когото производството е прекратено – НОИ/Районно управление „Социално осигуряване”, [населено място],.
С обжалваното определение въззивният съд е отказал да разгледа по същество частната жалба и я е върнал като недопустима. Изложил съображения, че право на жалба в случая има само ищецът, защото неговите права са засегнати – производството по един от предявените от него субективно съединените искове е прекратен. Решението пък, каквото и да е то, няма да има обвързваща сила спрямо субекта, по отношение на когото производството е прекратено.
Определението е неправилно.
Не само ищеца, но и ответникът по един иск може да има правен интерес, съдебният спор да се разреши със сила на присъдено нещо в отношенията между насрещните страни. Ето защо, във всички случаи на прекратяване на исковото производство, съдебният акт подлежи на обжалване и от ищеца, и от ответника.
Неправилни са и съображенията на въззивния съд, че липсата на правен интерес от частна жалба за НОИ – Районно управление „Социално осигуряване”, [населено място] се следва и от това, че решението, постановено по отношение на работодателя, няма да го обвърже. В случая, спорна е материалноправната квалификация и тя се следва от правопораждащите фактически твърдения и петитум в исковата молба, като съдът служебно я определя, без да е обвързан от становищата на страните, включително и от това дали някоя от тях е възразила срещу доклада по чл. 146 ГПК. Според частния жалбоподател иска е по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред и следователно, НОИ /РУ „Социално осигуряване”/ се явява задължителен необходим другар на работодателя. Това значи, че решението, каквото и да е то, ще го обвързва, независимо, че не е участвал по делото, а от друга страна, ако по отношение на НОИ производството по делото е било прекратено, няма да може да се ползва и от правото на отмяна по чл. 304 ГПК.
В заключение, частната жалба е основателна. Атакуваният съдебен акт е неправилен и следва да бъде отменен, като делото се върне на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на подадената до нея въззивна частна жалба.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 499, постановено от Ловешкия окръжен съд по ч.гр.д. № 265/2012 г.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната частна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: