4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. София, 21.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на шести януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 4421/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № по регистъра на ВКС /Върховен касационен съд/ – 8564/10.10.2019 г. на „ТИВОНИ – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД, гр. Пловдив против определение № 314 от 05.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2265/2019 г. на ВКС, гражданска колегия, състав на четвърто отделение.
Ответникът – „Н. И. ТИВОНИ“ ЛИМИТИД, гр. Йехуд-Моноссон, Израел в отговора по чл. 276 ГПК поддържа становище за неоснователност на частната жалба.
ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
С определението на предходния състав на ВКС е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 2647/26.03.2019 г. на „ТИВОНИ – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД, [населено място] срещу определение № 109 от 08.03.2019 г. по ч. гр. дело № 111/2019 г. на ПАС /Пловдивски апелативен съд/, с което е потвърдено определение № 5 от 02.01.2019 г. по ч. гр. дело № 1513/2018 г. на ПОС /Пловдивски окръжен съд/, с което е оставено без разглеждане подаденото от „ТИВОНИ – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД, гр. Пловдив възражение по чл. 423 ГПК против заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. дело № 17576/2017 г. на ПРС /Пловдивски районен съд/.
ВКС е мотивирал изводи за процесуална недопустимост на частната касационна жалба. Съгласно същите изводи, въззивните определения, постановени в заповедното производство са окончателни и не подлежат на касационно обжалване. Цитирани са обективираните в т. 8 ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС разрешения за процесуална недопустимост на постановените в заповедното производство преграждащи определения и определения, с които съдът се е произнесъл по въпроси, свързани с предмета на заповедното производство.
Настоящата инстанция споделя изложеното в касационното определение разбиране като отговарящо на разясненията, дадени в ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, относими към процесуалноправния спор. Съгласно т. 8 от цитираното ТР на ОСГТК на ВКС, заповедното производство е двуинстанционно и по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК постановените в това производство определения – включително преграждащите и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство не подлежат на касационен контрол. Определението на ПАС е постановено в заповедно производство, както правилно е констатирал предходния състав на ВКС и за неговата обжалваемост намират приложение приетите в т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС правни разрешения, които изключват тази категория съдебни актове от касационен контрол.
Оплакванията в частната жалба са неоснователни. Страната неправилно поддържа неотносимост на производството по чл. 423 ГПК към разрешенията в т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Аналогията, която се прави с производството по чл. 307 ГПК не подкрепя становището за обжалваемост на определението на ПАС. Същото определение потвърждава преграждащо определение на ПОС, постановено в заповедно производство, което е двуинстанционно и поради това не попада в кръга определения по чл. 274, ал. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК изключва тази възможност именно, с оглед двуинстанционността на заповедното производство. Несъобразено с практиката на ВКС е разбирането, че производството по чл. 423 ГПК е „друго производство“ по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Въпросът е разгледан в т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която изрично е посочено, че в случаите, при които се предвижда касационно обжалване за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е изрично указано /чл. 396, ал. 2 ГПК, чл. 540 ГПК/, но по отношение на заповедното производство, аналогична норма не е предвидена. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК се отнася за производства, свързани с исковото производство, а определението на апелативния съд, потвърждаващо акт на окръжния съд, с който се оставя без разглеждане възражение по чл. 423 ГПК засяга заповедно производство, за което са приложими разрешенията в т. 8 от цитираното ТР на ОСГТК на ВКС. Позоваването на определение по ч. гр. дело № 186/2012 г. на състав на ІV г.о. на ВКС не подкрепя становището на частния жалбоподател, тъй като е постановено преди цитираното ТР на ОСГТК на ВКС, с което въпросът по обжалваемостта на актовете в заповедното производство е разрешен.
Наведените от страната доводи за прекомерност на присъденото с обжалваното определение адвокатско възнаграждение засягат изменението на определението в частта му за разноските, относими са към друго производство, предявяват се по друг процесуален ред и не подлежат на разглеждане в настоящето производство.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което определението на предходния състав на ВКС следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 314 от 05.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2265/2019 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на четвърто отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: