4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 827/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40/11
гр.София, 21.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 827/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд с № 237 от 18.02.2010 год., постановено по гр.дело № 56/2010 год., с което е потвърдено решението от 06.11.2009 год., постановено по гр.дело № 3204/2009 год. на Пловдивския районен съд-ХVІІ състав за отхвърляне предявения от Р. С. К. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК против Н. Д. Б. за това да бъде признато за установено, че ответницата не е собственик на недвижим имот: 18.65/97.30 идеални части от апартамент със застроена площ от 97.30 кв.м., разположен в югозападната половина на мансарден етаж от жилищна сграда, находяща се в[населено място], [улица], попадаща в ПИ № 193, кв.328 по плана на[населено място], кв.”О.-Г. М.”.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Р. С. К. от[населено място], представлявана от адвокат В. К.-Б. от Пловдивската адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, свързан с правото на собственост на ищеца/касатор/ и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК понеже е налице противоречие със съдебна практика на Върховния касационен съд, която прилага, относно основен материалноправен въпрос в случая: пристрояване, осъществено не в съответствие с нормативните изисквания, без да е учредено право на строеж от останалите съсобственици – станали съсобственици на построеното по силата на приращението – чл.92 ЗС.
Ответникът по касация Н. Д. Б. от[населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с оглед събраните доказателства и заключението на изслушаната техническа експертиза е установено,че в югозападната част на жилищната сграда, където е разположено мансардното жилище на ответницата, закупено през 2005 год., са заснети по кадастралния план от 2000 год. и съществуващи към момента на сделката две масивни постройки 02 и 03 като втората е долепена до сградата и за това са включени в общата площ, продадена от праводателя й К. Я. С.. Взето е предвид, че по делото липсват каквито и да е доказателства за начина на изграждане и да е било учредено право на строеж на тези обекти – гараж и вестибюл, но след осъщественото присъединяване те не съществуват като самостоятелни обекти на собственост и за това собственикът на главната вещ-жилището, е станал собственик и на присъединената вещ съгласно чл.97 ЗС. Отчетено е, че предприетото строителство след покупката на тези постройки е незаконно и на основание чл.148 ЗУТ е спряно, но то не променя титула на собственост. Направен е извод, че отрицателния установителен иск е неоснователен за посочената идеална част от мансардното жилище.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. М. или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което не е направено.
М. или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Приложените съдебни решения касаят различна фактическа обстановка:
Решенията на Върховния касационен съд: № 81 от 17.03.2009 год. по гр.дело № 134/2008 год. и № 1231 от 04.12.2008 год. по гр.дело № 5340/2007 год., двете на ІІ гражданско отделение са поставени в делбено производство, свързано с приложението, но на чл.56, ал.3 З./отм./ и чл.55 ЗС относно обусловеността на допускането на делба единствено от правната характеристика на обекта и от това дали съществуващата съсобственост може да бъде прекратена;
Решение № 770 от 28.06.2007 год. по гр.дело № 763/2006 год. на І гражданско отделение на същия съд е свързано с приложението на чл.63, чл.92 ЗС, но във връзка с чл.56 З./отм./, чл.24, чл.242, чл.243 и чл.244 ППЗТСУ/отм./;
Решение № 1197 от 03.11.2008 год. по гр.дело № 3338/2007 год. на ІV гражданско отделение на същия съд е постановено по иск с правна квалификация чл.97, ал.3 ГПК/отм./ във връзка с чл.56, ал.2, т.2 З./отм./, чл.63 и чл.92 ЗС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд с № 237 от 18.02.2010 год., постановено по гр.дело № 56/2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: