О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
[населено място], 25.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2070 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №452 от 13.07.2016г. по ч.т.д. №406/16г. на Варненски апелативен съд. С него е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение от 22.04.2016г. за прекратяване на производството по т. д. №27/2016г. на Търговищки окръжен съд.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т.2 и т. 3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос дали предвидената в чл.29 от ЗТР искова защита е приложима и по отношение на обявени актове и в частност на обявени от синдика не по предвидения от закона ред и извън предвидените от закона срокове, списъци на приетите вземания. Твърди,че разрешението на този въпрос в обжалваното въззивно определение е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос във влязлото в сила решение №514 от 17.12.2009г. по т.д. №47/2009г. на Сливенски окръжен съд. Също счита, че осъществяването на касационен контрол по този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по частната жалба [фирма] /н./, не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение от 22.04.2016г. за прекратяване на производството по т. д. №27/2016г. на Търговищки окръжен съд. Въззивният съд е приел, че защитата, която законодателят е предвидил в чл.29 от ЗТР е защита само срещу вписването на подлежащи на вписване обстоятелства. Посочил е, че не е налице необходимост от прилагане на исковата защита по чл.29 от ЗТР по отношение на обявените в търговския регистър списъци на кредитори с приети и неприети вземания, тъй като Търговският закон е предвидил изчерпателно реда, по който вземанията в производството по несъстоятелност се предявяват, приемат и оспорват.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Формулираният от частния касационен жалбоподател в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос е обусловил крайния извод на въззивния съд. По отношение на този въпрос обаче не са налице селективните основания по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Съгласно т.3 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г./ въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Съгласно т.4 от същото тълкувателно решение, формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.29 от ЗТР е ясна и по нея е формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Наличието на постоянна практика, включително и задължителна, по значимия за делото правен въпрос, изключва и основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, доколкото с постановените по чл.290 от ГПК актове на ВКС е установен точният смисъл на приложимата към спора правна норма и е уеднаквена съществувалата противоречива практика. В т.2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2002 г. е разграничено, че порочните вписвания в търговския регистър подлежат на установяване чрез самостоятелен иск при наличието на правен интерес от воденето му. В редица решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК: решение №105 от 12.06.2013г. по т. д. № 5/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №534 от 23.12.2016г. по т. д. № 54/2016г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №188 от 03.10.2011г. по т. д. №33/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, се приема, че разпоредбата на чл.29 ал.1 от ЗТР урежда активната легитимация по исковете по чл.365 т.3 от ГПК за защита срещу порочните вписвания в Търговския регистър, като овластява, извън прокурора, всяко трето лице с правен интерес да предяви иск за защита срещу незаконосъобразните /извършени при отсъствие на законовите предпоставки/ вписвания. Изводът, че разпоредбата на чл.29 от ЗТР визира защита само срещу порочните вписвания се налага както от наименованието на самата разпоредба „Защита срещу вписване“, така и от ясно разграничените в закона характеристики и последици на вписването и обявяването. Съгласно легалната дефиниция на търговски регистър, дадена в чл.2 от ЗТР, той е единна централизирана електронна база данни, съдържаща както вписаните обстоятелства по чл.4 от ЗТР, така и обявените актове по чл.5 от същия закон, на които по силата на закон е дадена публичност. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗТР в търговския регистър се вписват търговци, клонове на чуждестранни търговци, както и други лица и структури и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване, а съгласно чл.5 в търговския регистър се обявяват актове, които се отнасят до търговците и клоновете на чуждестранни търговци, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване. При обявяване на представените актове по чл.5 от ЗТР, се презюмира, че те са станали публично известни. /чл.9, ал.2 ЗТР/. Разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗТР предвижда, че трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. За разлика обаче от вписаните обстоятелства, които подлежат на заличаване при успешното провеждане на иска по чл.29 от ЗТР, съответно на конститутивния иск по чл.74 от ТЗ, такава възможност не е предвидена за обявените актове. Съпоставката между нормите, уреждащи вписването и обявяването, налага извода, че вписването доказва съществуването на вписаните обстоятелства, а обявяването доказва съществуването на обявените актове и създава за тях презумпцията, че са публично известни, но не установява верността на обстоятелствата, удостоверени в обявените актове. Поради това и съдържанието на обявените актове може да се опровергава в други съдебни производства, образувани за защита на нарушени права, без да е необходимо предявяването на специален установителен иск за защита срещу самото обявяване. В този смисъл е изразеното в определение №786 от 28.11.2013г. по т. д. № 3331/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., становище, което настоящият състав изцяло споделя, че защитата, която законодателят е предвидил в чл.29 ал.1 от ЗТР е защита само срещу вписването на подлежащи на вписване обстоятелства и не би могло чрез разширително тълкуване, или прилагане по аналогия да се формира извод, че тази искова защита е приложима и по отношение обявени актове,.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №452 от 13.07.2016г. по ч.т.д. №406/16г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.