О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София, 10.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5096/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [община] срещу решение № 217/25.08.2016 г. по гр.д.№ 246/2016 г. на Окръжен съд-Монтана. С него е отменено изцяло решение от 10.06.2016 г. по гр.д.№ 266/2016 г. на Районен съд-Монтана, І гр.състав, с което са отхвърлени предявените от ищцата В. Д. И. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ и вместо това е постановено уважаването им, като е признато за незаконно и е отменено уволнението й ,извършено със заповед №111/09.12.2015 г. на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ,възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност помощник готвач в отдел „Домашен социален патронаж”, касаторът е осъден да й заплати обезщетение по чл.225 КТ в размер на сумата 2 280 лв.,ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане сумата и са присъдени разноски за двете инстанции.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения по чл.281 т.3 ГПК.Твърди се, че е извършена некоректна преценка на събраните по делото доказателства,че те не са обсъдени конкретно,че са изложени доводи, противоречащи на императивни правни норми. Необосновано въззивният съд сравнявайки длъжностните характеристики на помощник готвач и работник кухня е приел, че изискванията за образование и опит са идентични, че е налице съвпадение на част от трудовите задължения и по тази причина е стигнал до неправилните изводи за извършено нереално съкращение в щата,както и че е следвало да бъде извършен подбор.Иска се отмяна на въззивното решение и потвърждаване решението на първоинстанционния съд.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат допълнителни основания за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Във връзка с първото от тях се поставят въпросите:
-следва ли въззивната инстанция да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всички доводи и възражения наведени от страната в процеса и да мотивира решението с оглед характера на въззивното производство, като съобрази отново всички налични доказателства по делото.
Намира,че длъжностните характеристики за двете длъжности помощник готвач и работник кухня не са идентични и се различават съществено в частта относно изискванията за заемане на длъжността. Счита,че въззивната инстанция не е извършила самостоятелна преценка за законосъобразност на уволнението,не е обсъдила доводите и възраженията на касатора. Поддържа,че извършените процесуални действия са в противоречие относно изискванията към мотивите на съдебния акт, с ППВС № 1/13.07.1953 г. и с ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1/2000 г. на ОСГК-т.19.
-налице ли е реално съкращаване в щата, когато част от несъществените трудови функции и задължения на съкратената длъжност са запазени като трудови функции и задължения в длъжностната характеристика на новоразкритата длъжност.
Намира ,че е налице противоречие на постановеното решение с решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№ 1480/2010 г.,ІІІ г.о., гр.д.№ 7170/2014 г., ІV г.о.,гр.д.№5342/2013 г., ІV г.о.Позовава се и на едно определение по чл.288 ГПК. Изтъква, че в издирената и приложена задължителна съдебна практика неизменно се застъпва становището, че при преценка за идентичност на трудовите задължения съдът следва да се ръководи от естеството на работата, свойствените задължения на длъжността, изискванията за образование, йерархичното място на длъжностите, характера им с оглед признаците ръководител и изпълнител.
-длъжен ли е работодателят да извърши подбор в случаите, когато едната от длъжностите е по-самостоятелна и с управленски правомощия с оглед йерархичното й място в структурата на предприятието и когато се съкращава единствена щатна длъжност, макар и същата да има частично съвпадение в наименованието, както и минимални съвпадения в останалите трудови задължения.
Счита,че е налице противоречие на въззивния акт с решения на ВКС по гр.д.№ 1119/2010 г., ІV г.о.,гр.д.№1773/2009 г.,ІV г.о.,гр.д.№1152/2010 г., ІІІ г.о., в които е прието,че когато се закрива единствена щатна длъжност не се извършва подбор.
По втори и трети въпрос поддържа и допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК в хипотезата точно приложение на закона.
Ответницата по касационната жалба В. Д. И. в писмен отговор,подаден чрез пълномощник адв.Н. В., я оспорва.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е изтъкнал, че при прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ работодателят следва да докаже,че е налице реално съкращение в щата и че е бил извършен подбор при спазване на законоустановените критерии. Приел е, че утвърдената численост в отдел „Домашен социален патронаж” е две бройки, по старото щатно разписание това са длъжностите готвач и помощник готвач, а по новото-готвач и работник в кухня.Посочил е, че според задължителната съдебна практика реално е съкращението в щата, когато длъжността е премахната, а нейните функции са разпределени и поети от други работници или са възложени за извършване на лица по граждански договор,че трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделната длъжност, че съкращението е фиктивно, когато се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата функция в съществените й права и задължения като съдържание на новооткритата длъжност. От извършения анализ на длъжностите помощник готвач и работник кухня е стигнал до извод, че част от трудовите функции се запазват,запазено е мястото й в организационната структура на общината, идентични са изискванията за образование, професионален опит и допълнителни квалификации.Намерил е,че за да е налице реално съкращаване в щата кумулативно трябва да са запазени изцяло или част от трудовите функции, комбинирани с нови съществени задължения и различни квалификационни изисквания . Позовал се е на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№ 924/2011 г.,ІІІ г.о.,гр.д.№114/2012 г., ІV г.о.,гр.д.№ 437/2012 г.,ІІІ г.о. и гр.д.№ 28/2010 г.,ІІІ г.о. ,както и на определение, постановено по реда на чл.288 ГПК. Посочил е,че такива предпоставки в случая няма, налице е само първата предпоставка,запазени частично стари трудови функции, но не са въведени нови квалификационни изисквания. Приел е,че не е проведен подбор, макар че длъжностните характеристики на готвач и помощник готвач са сходни. Цитирал е задължителна практика създадена от състави на ВКС по гр.д.№ 2344/2014 г., ІV г.о., гр.д.№1464/2009 г., ІV г.о.,на ТР № 3/16.01.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на ОСГК.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението,постановено от въззивния съд.
Касационното производство е уредено от ГПК като селективно. Според разрешенията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът е длъжен да докаже наличието на общо и допълнително основание за това. Общо основание е поставянето на конкретен правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото. Той не трябва да е свързан с правилността на решението, фактическите изводи и обсъждането на доказателствата. Допълнително основание е развитието на този въпрос в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 -т.3 ГПК.
Първият въпрос се отнася до правилността на обжалваното решение и произтича от позицията на касатора за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и необоснованост на изводите му, особено досежно необоснования извод за различия в изискванията за образование между старата и новата длъжности. Поради това той не отговаря на изискванията,визирани от цитираното ТР-т.1.В настоящото производство касационният съд не може да обсъжда дали са допуснати процесуални нарушения от въззивния съд и дали фактическите му изводи са необосновани.
Вторият и третият въпроси са частично релевантни, но не са налице поддържаните от касатора допълнителни основания. Вторият въпрос е зададен в светлината на позицията на касатора,че в новоразкритата длъжност са запазени само част от несъществени функции от старата длъжност. Въззивният съд е съобразил обаче разрешенията в многобройната непротиворечива задължителна практика.Основната трудова функция в двете длъжности помощник готвач и работник кухня- подготовка на продуктите за влагане в приготвяните ястия, е идентична . Във връзка с третия въпрос въззивният съд също е съобразил задължителната съдебна практика, като е направил извод,че е следвало да бъде проведен подбор между лицата, заемащи длъжностите готвач и помощник готвач,поради сходството и в техните основни функции.
За да бъде обосновано поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът следва да издири и приложи задължителна съдебна практика по поставените въпроси при идентичност на разглежданите случаи,като не само декларира,че е налице противоречие на изводите на въззивния съд с приетите разрешения в нея, но и подробно да аргументира в какво се изразява то. Относно поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е изложен нито един аргумент. За пълнота на изложението следва да се посочи,че определенията на състави на ВКС,постановени по реда на чл.288 ГПК не представляват съдебна практика, тъй като с тях не се създава сила на пресъдено нещо.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 217/25.08.2016 г. по гр.д.№ 246/2016 г. на Окръжен съд-Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: