3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София, 27.04.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4689 по описа за 2017 г. взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Г. Л., чрез адвокат В. Н. от САК, срещу въззивно решение № 5252/14.07.2017 г. на Софийския градски съд, постановено по в. гр. д. № 919/2014 г.
Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт.
Насрещната страна [фирма] не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил предявения от И. Г. Л. срещу [фирма], представлявано от управителя Н. П., иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 30.11.2007 г. за покупко-продажба на недвижим.
За да постанови този резултат, съдът установил, че страните сключили писмен предварителен договор на 30.11.2007 г., с който се уговорили К.-Н“ Е. да продаде на И. Л. офис с площ 82,53 кв.м. и склад с площ 22,11 кв.м., построени в сграда, находяща се в [населено място], [населено място].
Въззивният съд, също така, установил, че сключването на окончателния договор е било поставено в зависимост от настъпването на отлагателно условие, а именно – частичното заличаване на учредена в полза на [фирма] договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ., том ., рег. № ., дело № .. г. и след изпълнение от продавача на условията, посочени в писмо с изх. № 12-17074/29.11.2007 г. на банката.
Въззивната направила извод за неоснователност на иска поради това, че от една страна, срокът за сключване на окончателния договор е изтекъл, а от друга – ищецът не е доказал сбъдването на отлагателното условие.
В заключение, искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД бил отхвърлен.
Касаторът И. Л. поддържа предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като формулира въпроса дали съдът следва да вземе предвид удостоверени с писмено уведомление на банката (трето за спора лице) факти, които са от значение за спорното право и са настъпили след предявяване на иска, като има предвид писмени доказателства, представени с касационната жалба, събрани от касатора в срока за касационна жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Ясно е и няма никакво съмнение нито в теорията, нито в съдебната практика, че силата на присъдено нещо по исковите производства се формира към датата на даване ход на устните състезания пред въззивна инстанция; касацията е контролноотменителна инстнация, т.е. съд по правото, не по фактите и не може да отмени въззивно решение поради непопълването му с доказателства, щом това не е резултат на допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, като разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, на която се позовава касаторът, няма никакво отношение.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 5252/14.07.2017 г. на Софийския градски съд, постановено по в. гр. д. № 919/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: