2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
[населено място], 04.07.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 456 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1315 от 11.11.2011г. постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. № 1350/2011г., с което е потвърдено решение №2139 от 16.05.2011г. по гр.д. № 7029/2010г. на Варненски районен съд за отхвърляне на иска на А. И. К. против [фирма] по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване собствеността върху */* ид.ч. от поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на СО „С.”, целия с площ *кв.м., идентичен с ПИ № * по ПНИ на СО”С.”.
Касационната жалба е подадена от ищеца А. И. К. чрез пълномощника му адв. К.. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост. Ищецът твърди, че е собственик по наследство от майка си В. К., а тя от своя страна е придобила чрез покупко-продажба през 1990г. * ид.ч. от хавра с площ *кв.м. в м. „С.” землището на [населено място], представляваща северния дял от имот с пл. №*. Собственик на другата * ид.ч. според договора за покупко-продажба е С. Г. Б., заедно със съпруга си Н. Б.. Собственици на южния дял от същия имот № * са: И. Х. П., комуто с постановление за възлагане на съдия-изпълнител през 2000г. е възложена * ид.ч. от имот с площ * кв.м. и А. И. Х., който през 2001г. е признат за собственик по давност на * кв.м., представляващи неурегулиран поземлен имот № * по плана на м. „С.”. През 2002г. е извършена съдебна делба между И. Х. П. и Ж. В. П., от една страна и А. И. Х. и Г. А. Х., от друга страна, като в дял на първите двама е поставен ПИ № * в м. „С.” с площ * кв.м., а в дял на вторите двама – ПИ № * с площ * кв.м. С договор за продажба от 2003г. И. и Ж. П. са продали на [фирма] имот пл.№ *. Същото дружество, чието настояще наименование е [фирма], е закупило от други физически лица ПИ № * по КП на местн. „С.” с площ * кв.м. Според техническата експертиза имот пл. № * по КП от 1973г. обхваща само терени от северната страна на „Д. дере”; новият кадастрален план от 2000г. не отразява в графичен и цифров вид имот пл.№ * и южната част от имот пл. № *; през 2002г. е попълнен кадастралния план от 2000г. с ПИ * /който съответства на имот пл. № */ и с ПИ *, който е от южната страна на дерето и попада в друга местност. През 2003г. е одобрено попълването на ПИ *, който съответства на южната част от имот пл. №* по плана от 1973г., а през 2004г. са обединени ПИ * и ПИ * в нов имот ПИ *, който е записан на името на ответното дружество. „Д. дере” се явява граница на имот ПИ * от североизток на югозапад.
Събрани са свидетелски показания досежно осъществяваното владение върху имота.
По възникналия спор за идентичността на закупения от майката на ищеца имот и придобития от ответното дружество, съдът е приел, че такава е доказана. Обсъдил е границите на имотите по различните документи за собственост и е достигнал до извод, че имот пл. № * се е състоял от две части – северна и южна, разделени от „Д. дере”. Закупеният от майката на ищеца имот е идентичен с частта от имот пл. № * по КП от 1973г., разположен северно от „Д. дере”. При делбата между П. и Х., които са притежавали само южната част /пл. № */, е поделена и северната част на имота /пл. № */. С оглед на това съдът е приел, че тази делба няма действие за имот пл. № * и И. и Ж. П. не са могли да придобият собствеността върху него и по-късно да я прехвърлят на ответното дружество. Ответното дружество обаче валидно е придобило имот пл. № * /съседен на пл. № */ и през 2004г. двата имота пл.№ * и * са обединени в един имот пл. № *. Съдът е намерил за основателно наведеното от дружеството възражение за придобиване по давност на имот пл.№ * с осъществявано владение от сключването на договора за продажба през 2003г. като му е признал качеството на добросъвестен владелец. След подробно обсъждане на събраните свидетелски показания съдът е счел за доказано, че имотът е владян от фирмата чрез нейния собственик К. Х..
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. извежда въпросите: може ли да тече кратка придобивна давност за имот, който не е ограден от четирите страни и не е обработван, както и може ли да тече придобивна давност за период, в който се разглежда преюдициално гражданско или административно производство, в което лицето, позоваващо се давността участва като заинтересовано лице; добросъвестно ли е владението когато владелецът една година след покупката е привлечен като заинтересована страна в такова производство. Позовава се на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, но предвид непосочването на съдебна практика по въпросите, било то такава със задължителен характер /постановления на Пленума, Тълкувателни решения на ОСГК или решения на състави на ВКС в производство по чл. 290 ГПК/, било решения на състави на ВКС, разрешаващи правни спорове по отменения ГПК, то следва да се обсъжда единствено хипотезата на т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК.
В. съд обаче не е изложил съображения по посочените от касатора въпроси, а касационно обжалване може да бъде допуснато само спрямо разрешени от съда въпроси. К. не е обяснил, но очевидно има предвид административното производство, образувано по жалба на С. Б. срещу отказ на кмета да извърши поправка на грешка в кадастралния план на м. „С.” по отношение на имот пл. № *, като същия бъде записан на нейно име, а не на името на М.” О.. Жалбата й не е уважена като е преценено, че това е спор за материално право и следва да се реши по гражданскоправен ред. В това производство [фирма] е участвало като заинтересована страна. Впоследствие С. Б. е завела иск за собственост срещу дружеството, който е решен в нейна полза чрез неприсъствено решение. Касае се обаче до административно производство и до гражданскоправен спор между други страни, който не рефлектира върху отношенията между ищеца и ответника по настоящето дело.
Освен това, спрямо посочените въпроси не са налице изискванията на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, а именно да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото в смисъла, разяснен в Т. № 1/2009г., т.4. Пределите на силата на присъдено нещо на решението, задължителната сила на решението по административен спор, хипотезите на спиране и прекъсване на давностен срок и добросъвестното владение имат своята законова уредба – чл. 289 и 302 ГПК, чл. 115 и 116 ЗЗД, чл. 70 ЗС, която не е неясна, а по приложението им съществува съдебна практика, ненуждаеща се от промяна.
В обобщение, отсъстват сочените основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по жалбата претендира присъждане на разноски, но липсват доказателства да е направил такива в касационното производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1315 от 11.11.2011г. постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. № 1350/2011г. по касационната жалба на А. И. К. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: