4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
С., 20.06.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Б.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1064/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.”, [населено място] срещу решение от 19.07.2010 г. по гр. д. № 4975/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „А” състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 36 състав решение от 09.03.2009 г. по гр. д. № 21 072/2007 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от застрахователното дружество срещу Й. Г. Г. от [населено място] искове: регресен иск по чл. 81 ЗЗ /отм./ за сумата 3 442.94 лв. – платено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на увредения в причиненото от ответника пътно-транспортно произшествие от 25.01.2003 г. автомобил и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 049.68 лв. – лихва за забава върху първата сума за периода от 17.02.2003 г. до датата на подаване на исковата молба – 28.09.2007 г.
Касаторът моли за отмяна на въззивното решение като неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда, че не е установена употреба на алкохол от страна на ответника при концентрация в кръвта над допустимата норма от 0.5 промила, като счита същият за несъответстващ на събраните по делото доказателства и по-конкретно – на протокола за ПТП, приет без да е оспорен в качеството му на официален свидетелстващ документ, в който изрично е отбелязано, че виновният за произшествието водач е употребил алкохол, констатиран с техническо средство „Дрегер”. Според касатора, решаващият състав неоснователно е пренебрегнал и факта, че на виновния водач е бил издаден талон за кръвна проба, както и че му е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 474 227.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по въпроса за възникване регресното право на застрахователя по реда на чл. 81 ЗЗ /отм./ в противоречие с практиката на съдилищата, в подкрепа на което са приложени четири решения, постановени от различни районни и окръжни съдилища. Освен това, като значим за делото, по отношение на който се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е поставен и въпросът: може ли съдът, при наличие на правна норма, регламентираща изрично конкретни обществени отношения, да постанови извода си по дело с предмет същите обществени отношения в противоречие с нея.
Ответникът по касация – Й. Г. Г. от [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] /сега Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.”/, [населено място] срещу Й. Г. Г. от [населено място] регресен иск за платено застрахователно обезщетение, а съответно и обусловеният от него акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е преценил, че не са осъществени поддържаните от ищцовото дружество предпоставки по чл. 81 ЗЗ /отм./ и по-конкретно – че не е доказано алкохолът, констатиран в кръвта на виновния за пътно-транспортното произшествие водач, да е с концентрация над допустимата по закон норма, която към онзи момент /датата на ПТП/ е 0.5 промила. Този извод е направен с оглед обстоятелството, че в протокола за ПТП от 25.01.2003 г. е отразен само фактът на употреба на алкохол от страна на ответника, констатирана с техническо средство, без обаче да е посочен резултатът от проверката, т. е. каква точно е концентрацията на алкохол в кръвта. Решаващият състав е взел предвид и съдържащите се в протокола данни, че на виновния водач е попълнен талон за кръвна проба, но е преценил, че само по себе си попълването на талон за кръвна проба не представлява доказателство, че концентрацията на алкохол е била над допустимата в закона, тъй като подобна презумпция не е установена в действащата към онзи момент Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Поради липсата на данни за основанието, на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на делинквента, въззивният съд е счел, че издаденият Акт за установяване на административно нарушение /описан в протокола за ПТП/ също не доказва твърдението на ищеца за употреба на алкохол над допустимата в закона граница.
С оглед мотивите на въззивното решение, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато.
Преди всичко, следва да се отбележи, че въпросът, по отношение на който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, не отговаря на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. В действителност, касаторът изобщо не е посочил конкретен за спора правен въпрос, който да е решен от въззивния съд и да е обусловил изхода на делото. Въпросът, допустимо ли е изводите на съда да противоречат на определена правна норма, е напълно абстрактен, като при това отговорът му е очевиден, което го лишава от значението, визирано като основание за допускане на касационния контрол в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Макар да е релевантен за спора, поставеният от касатора въпрос, свързан с предпоставките за възникване регресното право на застрахователя по реда на чл. 81 ЗЗ /отм./, също не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като твърдяното противоречие в практиката на съдилищата по този въпрос е недоказано. Представените по делото актове на районни и окръжни съдилища са постановени при различни факти и доказателства. Във всеки от разгледаните случаи е било безспорно установено каква точно е концентрацията на алкохол в кръвта на виновния за произшествието водач, докато в настоящата хипотеза такива данни липсват, включително и в протокола за пътно-транспортно произшествие – в същия е отразен единствено фактът на употреба на алкохол, констатирана чрез проверка с техническо устройство /”Дрегер” № 0331/, но не и концентрацията на алкохола. Ето защо, не може да се счете, че е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При преценката на посоченото основание не се вземат предвид две от приложените решения /на Берковски районен съд и на Софийски районен съд, 74 състав/ поради липсата на данни за влизането им сила.
С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 19.07.2010 г. по гр. д. № 4975/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „А” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: