4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
гр. София, 04.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3071 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие, срещу решение №110 от 19.06.2014г. по т.д. №62/2014г. на Добрички окръжен съд, ТО. С него е отменено решение №91/23.07.2013г. по гр.д. №773/2011г. на Каварненски районен съд, като е отхвърлен предявеният от Държавата срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15765 лева, договорна неустойка по договор за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ вземането за неустойка по процесния договор. Излага доводи, че ответникът не е оспорил факта,че отдаденият под наем плаж е бил без категоризация както при отдаването му под наем, така и към момента на извършване на проверката. Поддържа, че наемодателят не е бил уведомен своевременно от ответника – наемател за възникналите затруднения по експлоатацията на плажа вследствие липсата на водоснабдяване. Подробни доводи излага в касационната жалба, като моли решението да бъде отменено, а предявеният иск по чл.92 от ЗЗД да бъде уважен изцяло.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следния правен въпрос, обусловил изхода на спора: „При наличие на валидно сключен договор, ако наемателят е нарушил няколко свои задължения, всяко от които представлява самостоятелно основание за заплащане на неустойка, неизпълнението на едно от задълженията на наемодателя следва ли да се квалифицира като невъзможност за изпълнение по смисъла на чл.81 от ЗЗД и освобождава ли наемателя от отговорност?” Сочи, че Добрички окръжен съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на съдилищата, като цитира следните решения, в които същият въпрос е намерил противоречиво разрешение – решение №91 от 23.07.2012г. по гр.д.№773/2011г. на Каварненски районен съд, решение №99 от 24.09.2013г. по гр.д. №219/2013г. на Пернишки окръжен съд, решение №471 от 14.10.2013г. по в.т..д. №939/2013г. на Пловдивски апелативен съд, и др.
Ответникът [фирма], [населено място], поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че въззивното решение е валидно, допустимо, правилно и обосновано. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, съдът е приел, че между страните е сключен договор за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост – морски плаж „С.”, находящ се в [община], обл. Добрич. Приел е, че наемодателят е предоставил за временно ползване морски плаж, който не е категоризиран, а поради ликвидирането на единствения водоизточник в района един месец след сключването на договора за наем, наемателят е бил в обективна невъзможност да извърши за своя сметка категоризацията на обекта. Приел е,че при наличието на горепосочените обективни препятствия, неизпълнението на задълженията на наемателя се дължи на невиновна невъзможност за изпълнение по смисъла на чл.81 ал.1 от ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос за предпоставките за приложение на чл.81 от ЗЗД е относим към предмета на спора, доколкото съдът е отхвърли претенцията за неустойка, като е приел, че е налице невиновна невъзможност за изпълнение на договорните задължения от страна на наемателя, поради наличие на обективни препятствия – липса на категоризация на отдадения под наем плаж. Този въпрос обаче не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК. Съдът не е излагал доводи, че всяко неизпълнение от страна на наемодателя по договор за наем съставлява основание за освобождаване на наемателя от отговорност за неизпълнение на договора съгласно чл.81 от ЗЗД. В мотивите си съдът е обсъдил поетите в конкретния договор между страните техни насрещни задължения, като е приел за установено,че задължението на наемодателя да предаде обекта като категоризиран плаж, обуславя възможността на наемателя да изпълни своите задължения. Същевременно съдът е взел предвид и че поради ликвидирането на единствения водоизточник в района един месец след сключването на договора за наем, наемателят е бил в обективна невъзможност да извърши за своя сметка категоризацията на обекта. Тоест изводът на съда за наличието на невиновна невъзможност за изпълнение на договора от страна на наемателя, се основава на тълкуване на клаузите на конкретния договор за наем, което съдът е извършил в съответствие с критериите на чл.20 от ЗЗД и константната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба, а също и на преценка на останалите установени по делото обстоятелства, които са специфични за спора. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на това тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
Предвид изложеното, наличието на обективна невъзможност за изпълнение е въпрос, който се решава за всеки отделен случай с оглед фактите по спора и няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС.
С оглед на това настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора, на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1003 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №110 от 19.06.2014г. по т.д. №62/2014г. на Добрички окръжен съд, ТО.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на регионалното развитие, чрез пълномощника му Н. К. М., Областен управител на Област Добрич, с адрес [населено място], [улица], да заплати на [фирма], адрес обл. Добрич, [община], [населено място], к.к. „Бялата лагуна”, представлявано от изпълнителния директор Й. С., сумата от 1003 лева /хиляда и три лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.