О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
Гр.София, 22.06.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 231 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С”Е. , гр. П. срещу решение № 528/04.12.2008г., постановено по т.д. № 616/2008г. от Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 997/28.03.2008г. по гр.д. № 3436/2007г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против С. Н. Н. и А. К. Й. искове за заплащане на суми от по 5497.78 лв., претендирани като ? от стойността на изработени и доставени щори по данъчна фактура от 05.10.2006г. и на суми от по 400 лв. – обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с произнасянето от съда по съществени правни въпроси при наличието на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД въззивният Варненски окръжен съд е приел, че по делото не е доказано съдържанието на сключените устни договори за изработка, както и предаване на изработеното на възложителя. Този извод е формиран след обсъждане на свидетелските показания, депозирани в процеса, и съпоставянето им с писмените доказателства по делото.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на акта на въззивния съд.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, но по същество визира основанията по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа, че окръжният съд неправилно е преценил фактите по делото, като не е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е игнорирал неподписаната от ответниците данъчна фактура, както и други документи.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Изложените от касатора оплаквания в жалбата не биха могли да се определят като твърдения за произнасяне по съществени правни въпроси, тъй като същите се отнасят до възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и кредитирането на депозираните свидетелски показания. Изводите на инстанцията по същество не са основани на тълкуването на приложимите правни норми, а на обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото.
Касаторът възпроизвежда изцяло касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и като основания и по чл.280, ал.1 ГПК, поради което изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, въпреки обема си и цитираната практика на административни съдилища, се явява бланкетно. Доводите за неправилност на решението не подлежат на преценка по реда на чл.288 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 528/04.12.2008г., постановено по т.д. № 616/2008г. от Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.