О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София, 23.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 234/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. д. „Б” АД със седалище в гр. С. чрез процесуалния представител на дружеството адв. М. Г. , срещу решение от 19.10.2009 г. по гр. д. № 1334/2009 г. на Софийски градски съд, Втори „Д” въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 02.11.2008 г. по гр. д. № 25881/2007 г. на Софийски районен съд, 57 състав, и е осъден касаторът да заплати на насрещната страна разноски за въззивното производство в размер на 200 лв. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от ЗД „Б” АД против П. Д. Н. иск с правно основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ за сумата 2 241.36 лв. и са присъдени разноски на ответника по чл.64, ал.2 от ГПК /отм./ в размер на 205 лв.
Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на закона и прави искане за неговата отмяна. Позовава се на неправилно приложение на разпоредбите на чл.101 от ГПК /отм./ и чл.154 от ГПК /отм./ като поддържа, че в отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г. не съществува процесуална норма, изискваща при оспорване на документ страните да представят неговия оригинал. Излага аргументи, че завереният от процесуалния представител – адвокат на съответната страна препис от документ има силата на официален такъв, което прави недопустимо изключването на документа от доказателствения материал по делото на основание чл.101 от ГПК /отм./.
В молба от 06.01.2010 г., представена в съответствие с изискването на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, касаторът е посочил, че въпросите, свързани с прилагането на разпоредбата на чл.101 от ГПК /отм./ във вр. с чл.32 от Закона за адвокатурата, са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение по т. д. № 272/2007 г. на Върховен касационен съд, ІІ отделение, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК /отм./ за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация П. Д. Н. не изразява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да отхвърли предявения от касатора иск с правно основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ за сумата 2 241.36 лв., претендирана като изплатено на трето лице, застраховано в ЗД „Б” по застраховка „К”, обезщетение за имуществени вреди от ПТП, причинено виновно от ответника П, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал основната предпоставка за възникване на суброгационното му право по чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./, а именно – наличието на валидно сключена застраховка „К” с третото увредено лице. Решаващият аргумент, с който е обоснован изводът за недоказаност на застрахователното правоотношение, е непредставянето на оригинала на застрахователната полица, с която е оформена застраховката „К”, от ищеца – застраховател. При формиране на този извод съдът е съобразил изричното искане на насрещната страна за представяне на оригиналната полица, с оглед заявеното в срока по чл.154, ал.1 от ГПК /отм./ оспорване на автентичността й, както и отказът на ищеца да представи искания оригинал в двете съдебни инстанции, въпреки задължаването му с изрично определение по чл.101 от ГПК /отм./ от първоинстанционния съд. След преценка на процесуалното поведение на ищеца и на дадените от процесуалния му представител обяснения в съдебно заседание на 09.10.2009 г., че оригиналът на полицата е унищожен поради изтичане на срока за съхранение на документа, въззивната инстанция е приела, че приложеният към исковата молба препис от застрахователна полица № 0* от 30.01.2003 г., заверена от пълномощника на ищеца на основание чл.32 от ЗА, следва да бъде изключен от доказателствата по делото. За неоснователни са счетени доводите на ищеца, че завереният по реда на чл.32 от ЗА препис има силата на официално заверен препис от документ и замества оригинала, като са изложени съображения, че доколкото документът е оспорен от насрещната страна като неавтентичен, завереният препис не може да замести оригинала и да предотврати изключването му на основание чл.101 от ГПК /отм./.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. За да е допустимо обжалването на поддържаното от касатора основание – чл.280, ал.1, т.2 /неправилно посочена като т.1/ от ГПК, решението трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, в т. ч. и от отделни състави на ВС и ВКС. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора и определя рамките, в които Върховният касационен съд извършва селекция на касационните жалби в производството по чл.288 от ГПК. В т.1 от цитираното тълкувателно решение е прието, че с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес касационната инстанция не е длъжна и не може да извежда обуславящия правен въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства, а разполага единствено с правомощия да конкретизира и уточни въпроса, когато същият е неясно и неточно формулиран.
В конкретния случай, макар формално да е изпълнил задължението за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който може да бъде определен като значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Непосочването на значимия правен въпрос е обявено в т.1 от ТР № 1/2010 г. като достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационен контрол, без да се обсъждат допълнително поддържаните и специфични за съответното основание по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК предпоставки.
Дори да се приеме, че въз основа на обстоятелствата в изложението може да бъде конкретизиран като обуславящ следния процесуалноправен въпрос : Допустимо ли е да се изключи на основание чл.101 от ГПК /отм./ от доказателствата по делото документ, който е представен от страната в заверен по реда на чл.32 от ЗА от процесуалния й представител – адвокат препис, ако при искане на насрещната страна и задължаване от съда ползващата се страна не представи оригинала на документа; искането за достъп до касационно обжалване е неоснователно поради отсъствие на визираните в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК изисквания.
В практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд по приложението на чл.101 от ГПК /отм./ последователно е поддържано разбирането, че при постановено от съда задължение за представяне на оригинала на документ, приложен по делото в заверен препис, непредставянето на оригинала или на официално заверен препис съставлява основание по чл.101, изр.2 от ГПК /отм./ за изключване на документа от доказателствата по делото /в този смисъл решение № 367/09.02.1957 г. по гр. д. № 7548/56 г. на ВС, І г. о.; решение № 374/21.07.1994 г. по гр. д. № 258/94 г. на 5-членен състав на ВС; решение № 1515/05.02.2001 г. по гр. д. № 2086/2000 г. на ВКС; решение № 1470/05.12.2008 г. по гр. д. № 154/2008 г. на ВКС, V г. о., и др./. С разпоредбата на чл.32 от Закона за адвокатурата за официално заверен препис от документ е признат преписът, заверен от адвокат в кръга на работата му по повод защитата на правата и интересите на негов клиент. Заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл.32 от ЗА в хипотезата на чл.101 от ГПК /отм./ е възможно единствено тогава, когато между страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир. В конкретния случай ответникът изрично е оспорил наличието на застрахователно правоотношение между касатора и третото увредено лице, като е отрекъл автентичността на застрахователната полица, представена с исковата молба в заверен по реда на чл.32 от ЗА препис. При тези обстоятелства и с оглед изявлението на процесуалния представител на ищеца, че оригиналът е унищожен и не съществува, даденото от въззивния съд разрешение на поставения в настоящото производство процесуалноправен въпрос – изключване на полицата от доказателствата по делото на основание чл.101, изр.2 от ГПК /отм./, е в пълно съответствие с трайната и последователна практика на ВС и ВКС по приложението на чл.101 от ГПК /отм./, поради което не може да послужи като повод за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Що се отнася до цитираното в изложението решение по т. д. № 272/2007 г. на ВКС, ІІ т. о., същото е неприложимо към конкретното дело именно поради признанието на самия касатор в хода на разглеждане на делото пред инстанциите по същество, че непредставянето на оригиналната застрахователна полица е последица от нейното унищожаване, т. е. от обективното й несъществуване като документ в правния мир.
Предвид изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 19.10.2009 г., постановено по гр. д. № 1334/2009 г. на Софийски градски съд, Втори „Д” въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :