7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 401
гр. София, 20.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 555 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по подадени от Агенция „Митници”, [населено място] касационна жалба с вх. № 10896/10.08.2015 г. срещу решение № 1422 от 02.07.2015 г. и касационна жалба с вх. № 14509/05.11.2015 г. срещу допълнително решение № 1909 от 28.09.2015 г., постановени по гр. дело № 632/2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав.
Ответникът М. К. П. поддържа становище за недопускане на касационно обжалване във връзка и с двете касационни жалби.
По касационна жалба с вх. № 10896/10.08.2015 г.:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата има за предмет решение № 1422 от 02.07.2015 г., постановено по гр. дело № 632/2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданска колегия, четвърти състав, с което въззивният съд е отменил решението от 23.07.2012 г. по гр. дело № 7403/2009 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, първо отделение, 5 състав в обжалваната му част и е постановил друго, с което е осъдил Агенция „Митници” – [населено място] да заплати на основание чл. 49 ЗЗД на М. К. П., действащ в качеството му на [фирма] обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконни действия на митническите органи в размер на 15015.24 лв., както и 3887.15 лв., лихва върху обезщетението, начислена за периода 18.07.2002 г. – 17.07.2004 г., както и да заплати на адвокат В. П. адвокатско възнаграждение в размер на 1097.07 лв. За да постанови този резултат САС е приел, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника по исковете. Решаващият състав е мотивирал този извод с установяване по делото, че съставеният акт за митническо нарушение от длъжностни лица на митницата е незаконен, както и с установяване на противоправното изземване на мобилни телефони и задържането им от митницата в продължение на повече от две години. Освен това съдът е приел, че са доказани имуществените вреди, претърпени от едноличния търговец – ищец по делото, които съдебният състав е определил, като формирани от пълната стойност на мобилните телефони, установена с фактурата за закупуването им, разходите за транспорта им, заплатеното комисионно възнаграждение, както и пропуснатите ползи от нереализиране на договора с македонска фирма. САС е разгледал възражението на ответника по исковете за погасяване на иска по давност, като е приел, че процесните мобилни телефони са иззети на 20.03.2000 г., незаконосъобразността на действията на митническите органи е установена със съдебен акт, влязъл в сила на 17.07.2002 г., а исковата молба е подадена в съда на 16.07.2004 г., поради което е направил извод, че погасителната давност за вземането за обезвреда не е изтекла.
Д. в приложението, че „искът е недопустим поради изтекла погасителна давност” е неправилен. При направената служебна проверка относно допустимостта на въззивното решение настоящият състав на ВКС не констатира данни за вероятна недопустимост на обжалвания акт. Въззивният съд е бил сезиран редовно с процесуално допустими претенции, въведени с редовна искова молба и е разгледал исковете на предявените основания. Неправилно е становището на касатора за недопустимост на производството. Въпросът за погасителната давност засяга правилността на решението, а не допустимостта. Разглеждането на правилността на обжалвания акт се предхожда от преценката за наличието или липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, предмет на настоящето производство.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Вместо въпроси, по които въззивният съд е формирал правни разрешения, обуславящи изхода на делото, касаторът е изложил доводи в подкрепа на становището си, че неправилно съдебният състав приел, „че не е изтекла погасителната давност относно вземането”, развил е своето виждане за продължителността на давностния срок относно искове за непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД и за продължителността на давностния срок за лихви върху обезщетенията по тях, за началния момент на срока, както и за прекъсване на давността „със завеждане на иска по чл. 1 от ЗОДВПГ”. Дори тези обстоятелства жалбоподателят не е оформил като правни въпроси, не ги е обвързал с решаващи изводи, приети от САС и не е съобразил разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, съгласно които касаторът е длъжен да постави правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като касационният съд не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая страната се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да мотивира хипотеза от тази разпоредба.
По – нататък в приложението е посочено, че „Неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. от 49 ЗЗД”, изложени са елементите от фактическия състав на нормата, както и твърдението, че нито една от изброените предпоставки не е налице. Касаторът е посочил, кои са неправилните изводи на САС. Изготвено по този начин приложението съставлява изложение на доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. И по тази част от приложението следва да се има предвид вече изложеното за липсата на основания по чл. 280, ал.1 ГПК. Доводите за неправилност на въззивното решение, подкрепящи становища на страната и несъгласието й с мотиви на съда /в случая констатацията, че погасителната давност не е изтекла, както и че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД/, не формират общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са оплаквания по съществото на спора, чието разглеждане се провежда само при допуснат касационен контрол. По споровете за погасителната давност и наличието на предпоставки за ангажиране имуществената отговорност на ответника по исковете са изложени правни разрешения, по които не са въведени правни въпроси. В случая липсата на общи и допълнителни основания има за правна последица недопускане на касационен контрол.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че с приложението по посочената касационна жалба не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По касационна жалба с вх. № 14509/05.11.2015 г.:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата има за предмет допълнително решение № 1909 от 28.09.2015 г., постановено по гр. дело № 632/2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав в частта, с която е осъдена Агенция „Митници”, [населено място] да заплати на основание чл. 86 ЗЗД на М. К. П., действащ в качеството му на [фирма] законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, начислявана върху сумата в размер на 15015.24 лв., считано от 18.07.2004 г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат САС е приел, че е пропуснал да се произнесе по искането за лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 15015.24 лв., за периода от 18.07.2004 г. до окончателното изплащане на обезщетението. За това е приел молбата по чл. 250 ГПК за основателна в тази част.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Подобно на приложението към предходната касационна жалба касаторът е изложил доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, с които не могат да се обосноват предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като същите са относими към друго производство – по чл. 290 ГПК. Приложението към настоящата касационна жалба възпроизвежда съдържанието на приложението към предходната касационна жалба с вх. № 10896/10.08.2015 г., поради което по доводите за неправилност на въззивното решение относно възражението за погасяване на иска по давност, включително относно недопустимостта на иска поради същите съображения, както и доводите относно предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране имуществената отговорност на ответника по исковете следва да се имат предвид изложените вече съображения по предходната касационна жалба за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. По решаващите мотиви, изложени във допълнителното решение, които формират правни разрешения по приложението на чл. 250 ГПК касаторът не е поставил правни въпроси, а както се посочи по – горе е обсъждал изводите на въззивния съд, развити в първоначалното решение № 1422 от 02.07.2015 г. по гр. дело № 632/2015 г. на САС, възпроизвеждайки дословно текстовете на приложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК към касационна жалба с вх. № 10896/10.08.2015 г., с доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, въпреки, че предмет на разглеждане в настоящето производство са основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, произтичащи от решение на въззивния съд по чл. 250 ГПК. Както се отрази и по – горе касационният съд не е длъжен и не може да извежда правните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК от обстоятелствата и твърденията на касатора, съдържащи се в касационната жалба, като непосочването на правен въпрос, съответно на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК има за правна последица недопускането на касационен контрол.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че и по тази касационна жалба не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1422 от 02.07.2015 г. и допълнително решение № 1909 от 28.09.2015 г., постановени по гр. дело № 632/2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав в обжалваните части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: