1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
София, 27.04.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4702 по описа за 2017 г. взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], представлявано от управителя С. Т., чрез адвокат С. А. от САК, и касационна жалба, подадена от П. Ш. и П. Ш., чрез адвокат М. Ш. от САК, срещу въззивно решение № 1324/12.06.2017 г., постановено по въззивно гр.д. № 5314/2016 г. на Софийския апелативен съд.
Касаторът – ищец [фирма], [населено място] излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и разрешаване на спора по същество, като се уважи иска му.
Насрещните страни П. и П. Ш. не отговарят в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касаторите П. Ш. и П. Ш. излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила. Искат неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Насрещната страна отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е основателна по част от оплакванията и основанията за допускане на касационно обжалване, които съвпадат и с тези, изложени в касационната жалба на търговското дружество.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд обезсилил решението на първостепенния Софийски градски съд, с което бил уважен изцяло за сумата от 30 000 лв. частичният иск на [фирма], предявен срещу П. Ш. и П. Ш..
Апелативният съд приел за установено, че на 14.06.2007 г. Столична община учредила в полза ищцовото дружество право на строеж за надстрояване с един етаж на имот в [населено място]. На 01.04.2008 г. търговското дружество – ищец продал на ответниците 3/4 ид.ч. от правото на строеж на апартаменти № 13, 14, 15 и 16 за сумата от 35 000 лв. На 12.08.2008 г. между [фирма] и [фирма] бил сключен договор за банков кредит за сумата от 70 000 лв. за изграждане на посочените апартаменти. Кредитът бил обезпечен с учредена от купувачите договорна ипотека върху описаните апартаменти.
С договор за доброволна делба страните се споразумели в дял на П. и П. Ш. да бъдат поставени апартаменти с № 13, 15 и 16, а на [фирма] – апартамент № 14, като обаче страните не се договорили относно това кой и за чия сметка да извърши строителството.
Според въззивната инстанция строителството, извършено от търговеца имало за резултат изграждане на апартаменти – резултат, който постъпил в патримониума на Ш.. Вземането на [фирма] /като изпълнител/, в размер на спестените разходи от ответниците /като собственици/, следвало да се осъществи по правилата за водене на чужда работа без пълномощие, които са уредени в чл. 60-62 ЗЗД, а не по чл. 59 ЗЗД. Това налагало обезсилване на постановеното от първостепенния съд решение по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Касаторът [фирма] обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите: при наличието на договор, по силата на който се учредява право на строеж и се възлага изграждането на обекти, като впоследствие част от тях се отчуждят от лицето, в чиято полза е учредено правото на строеж, като това лице извърши изцяло за своя сметка и със свои средства строителството на прехвърлените чрез договор обекти, на кое правно основание следва да се ангажира отговорността на собственика на изградените обекти; допустимо ли е въззивният съд, в хипотезата на отмяна на въззивното решение от ВКС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, да се произнася наново по допустимостта на първоинстанционното решение.
Поддържа противоречие с цитирана от него съдебна практика на ВКС при действието на ГПК от 1951 г., отм. и на ГПК от 2007 г.
Жалбоподателите П. Ш. и П. Ш. в изложението към своята касационна жалба поставят въпросите: длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС, дадени с отменителното решение при условията и по реда на чл. 294 ГПК, като изложи мотиви във връзка с тях и дали неспазването на указанията е самостоятелна предпоставка за допускане на въззивното решение до касационен контрол; когато въззивният съд е констатирал, че дадената от първа инстанция правна квалификация на спорното материално право е неправилна, следва ли да обезсили първоинстанционното решение като процесуално недопустимо и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, или е длъжен да квалифицира правилно правния спор, да даде на страните указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, да им укаже необходимостта да ангажират съответните доказателства и да се произнесе с решение по същество.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че част от оплакванията и въпросите в касационните жалби на насрещните страни съвпадат.
Въпросите им, свързани със задължението на втория въззивен състав да се съобрази с указанията на първата касация е неотносим в случая. Първата касация по настоящия спор е отменила решението на първия въззивен състав на практика поради липса на мотиви, като въобще не се е занимавала с предмета на иска, правната му квалификация, точно ли е издирен материалният закон от съда, съответно той произнесъл ли се е в рамките на сезирането и в този смисъл, допустимо ли е решението му; не са давани и указания за приложимия материален закон. Ето защо, няма основания за допускане на касационно обжалване по въпроса на ищеца – касатор [фирма] дали е допустимо въззивният съд, в хипотезата на отмяна на въззивното решение от ВКС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, да се произнася наново по допустимостта на първоинстанционното решение и по въпроса на ответниците – касатори длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС, дадени с отменителното решение при условията и по реда на чл. 294 ГПК, като изложи мотиви във връзка с тях и дали неспазването на указанията е самостоятелна предпоставка за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Въпросът на [фирма] – при наличието на договор, по силата на който се учредява право на строеж и се възлага изграждането на обекти, като впоследствие част от тях се отчуждят от лицето, в чиято полза е учредено правото на строеж, като това лице извърши изцяло за своя сметка и със свои средства строителството на прехвърлените чрез договор обекти, на кое правно основание следва да се ангажира отговорността на собственика на изградените обекти, е неточен, а и по него не може да се даде еднозначен отговор, доколкото относно правната квалификация са от значение и други релевантни обстоятелства.
Въпросът, поставен в касационната жалба на Ш., преформулиран от съда – какво е задължението на въззивния съд, когато констатира, че дадената от първа инстанция правна квалификация на спорното материално право е неправилна и обезсилва ли в подобна хипотеза първоинстанционното решение, като връща делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, е от значение за постановения резултат, като се установява и поддържаното противоречие със следните съдебни решения: т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 300/14.10.2014 г. по гр.д. № 1442/2014 г. на IV г.о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр.д. № 4190/2014 г. на IV г.о., решение № 114/08.05.2015 г. по гр.д. № 6113/2014 г. на III г.о. , решение № 398/25.05.2010 г. по гр.д. № 738/2009 г. на IV г.о., решение № 129/13.07.2011 г. по гр.д. № 72/2010 г. на I г.о., решение № 463/25.05.2010 г. по гр.д. № 1261/2009 г. на IV г.о., решение № 180/25.04.2012 г. по гр.д. № 198/2011 г. на I г.о.
В заключение, няма основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на [фирма], [населено място]. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакцияда до изм. ДВ бр. 86/2017 г.) r касационното обжалване следва да се допусне по касационната жалба на П. и П. Ш..
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1324/12.06.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 5314/2016 г. на Софийския апелативен съд по касационната жалба на [фирма].
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1324/12.06.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 5314/2016 г. на Софийския апелативен съд по касационната жалба на П. и П. Ш..
УКАЗВА на касаторите П. Ш. и П. Ш., в едноседмичен срок от съобщението, да заплатят държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 600 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпратят по пощата, или депозират в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: