О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
гр. София, 30.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 299 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Х. Т. Н. от гр. Б., чрез процесуалния й представител адв. Г, против определение № 2* от 9 декември 2009 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2009 г., с което е потвърдено протоколно определение от 6 октомври 2009 г., постановено по гр.д. № 646 по описа на районния съд в гр. Б. за 2007 г., с което е прекратено производството по делото в частта му по предявения иск с правно основание по чл. 21 СК поради отказ от иска.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е немотивирано, неправилно и незаконосъобразно, защото по делото била назначена и изготвена експертиза и съдът е следвало да се произнесе с нарочно определение по приемането на експертизата и едва тогава да се произнесе по искането с правно основание по чл. 119 ал. 2 ГПК (отм.); съдът не се е произнесъл с определение по направеното искане за изслушване на допълнителното заключение на вещото лице и по приемането на вече изслушаното такова; съдът е попречил на частната жалбоподателка да докаже твърденията си по същество. В изложение към частната касационна жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че разрешаването на повдигнатия спор покрива основанията на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона. Подробно се излагат вижданията на частната жалбоподателка относно необходимото законосъобразно развитие на спора във връзка с оттеглената искова претенция и дължимите действия на съда. Правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане от въззивния съд и е обусловил крайния му извод и съответно който да бъде разрешен от ВКС, не се поставя.
Ответникът Н. К. А. от гр. Б., чрез процесуалния му представител адв. А, в отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С определението си въззивният съд приел, че районният съд е прекратил производството в частта му досежно иска, за който предявилата го страна е направила отказ съобразно предпоставките на чл. 119 ал. 2 ГПК (отм.) и съгласие от противната страна не е било необходимо; събирането на доказателства по прекратена претенция, макар те да са допуснати от съда, е безпредметно.
След преценка на доводите на жалбоподателката в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол.
Представената частна касационна жалба и изложението към нея не посрещат изискванията на закона за посочване на правни въпроси, разрешаването на които се иска от съда по основанията на чл. 280 ал. 1 ГПК. Простото изявление, че разрешаването на описаните обстоятелства ще допринесе за развитието на правото, не представлява поставяне на процесуалноправен или материално правен въпрос, чието разрешаване да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане до касационен контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Частната жалбоподателка на практика е посочила основанията си за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, без да е поставен какъвто и да е правен въпрос, на който ВКС да може да отговори. Както разрешава т. 1 от ТР № 1 по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но само може да го уточни и конкретизира. Липсата на зададен въпрос обаче пречи да се извърши посоченото уточняване и конкретизация. Ето защо атакуваното определение на въззивния съд не може да се допусне до касационен контрол.
Ответникът не претендира заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 2 ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2* от 9 декември 2009 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: