2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
гр. София, 31.05. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 348 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1 и с чл. 286, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. общежитие „М. Колони” срещу разпореждане № 3143/26.03.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 2503/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната касационна жалба с вх. № 4707/10.02.2012 г., подадена от частния жалбоподател срещу решение № 32/06.01.2012 г., постановено по същото въззивно гражданско дело.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, като се излагат съображения, че жалбоподателят е изпълнил в срок дадените му от съда указания за отстраняване на нередовност на върнатата касационна жалба. В тази връзка се изтъква, че с разпореждане № 2286/06.03.2012 г. (неточно е посочен № 1590/13.02.2012 г.) съдът е дал последна възможност на жалбоподателя да внесе дължимата държавна такса по касационната жалба в размер 30 лв. Съобщението за това разпореждане е било получено от процесуалния пълномощник на жалбоподателя на 09.03.2012 г., като срокът за внасяне на държавната такса изтичал на 16.03.2012 г. Държавната такса била внесена преди това – още на 12.03.2012 г., а на 14.03.2012 г. в деловодството на съда било представено доказателството за внасянето й.
Ответникът по частната жалба – ищецът С. Д. Д., в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на частната жалба. В тази връзка се сочи, че срокът за заплащане на държавната такса и за представяне на доказателства за това изтекъл още на 05.03.2012 г., съгласно получено на 27.02.2012 г. от процесуалния представител на частния жалбоподател, съобщение за внасянето на таксата в седмодневен срок. Сочи се и че на 05.03.2012 г. и към момента на подаването на отговора на частната жалба – 08.05.2012 г., по делото не се намирало доказателство за внасянето на таксата.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
В мотивите към обжалваното разпореждане е прието следното: С разпореждане № 1590/13.02.2012 г. на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателство за внесена държавна такса в размер 30 лв., дължима по нередовната касационна жалба. С молба с вх. № 7666/05.03.2012 г. от страна на жалбоподателя е изложено становище, че не дължи заплащане на таксата на основание чл. 84, т. 3 от ГПК. С нова разпореждане № 2286/06.03.2012 г. (също неточно е посочен отново № 1590/13.02.2012 г.) въззивният съд е дал последна възможност на жалбоподателя да внесе дължимата държавна такса, като съобщението за него е връчено на 09.03.2012 г. на процесуалния представител на жалбоподателя. В дадения от съда (нов) едноседмичен срок, изтекъл на 16.03.2012 г., тази нередовност на касационната жалба не била отстранена.
Предвид представените с частната жалба писмени доказателства (преписи от молба с вх. № 8835/14.03.2012 г. и от приложена към нея вносна бележка от 12.03.2012 г., неоспорени от ответника по частната жалба, който е получил преписи и от тях), настоящият съдебен състав намира, че указанията на въззивния съд, дадени с разпореждане № 2286/06.03.2012 г., респ. посоченото в тях изискване на процесуалния закон (чл. 284, ал. 3, т. 4, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ГПК), са били изпълнени от страна на жалбоподателя – в рамките на предоставения с това разпореждане нов едноседмичен срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК, който е изтекъл на 16.03.2012 г., а именно: с молбата с вх. № 8835/14.03.2012 г. от страна на жалбоподателя – преди изтичането на преклузивния срок – е представена вносната бележка от 12.03.2012 г., издадена от Ц. – клон „В.”, удостоверяваща внасянето по сметка на ВКС на дължимата по касационната жалба, държавна такса в размер 30 лв. Обстоятелствата, че молбата с вх. № 8835/14.03.2012 г. и приложената към нея вносна бележка от 12.03.2012 г. не са приложени по делото и не са били докладвани на въззивния съд към момента на постановяване на обжалваното разпореждане с № 3143/26.03.2012 г., не променят извода, че с тях обективно е била отстранена нередовността на касационната жалба, и то – в рамките на преклузивния срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК.
Неоснователни са съображенията и доводите на ответника по частната жалба, че това било направено след изтичането на този преклузивен срок, – считано от връчването на съобщението за първото разпореждане с № 1590/13.02.2012 г., с което на жалбоподателя за първи път е указано да представи доказателство за внасянето на държавната такса. След като въззивният съд с новото разпореждане с № 2286/06.03.2012 г. (с което е отговорил и на неоснователната молба на жалбоподателя, с която последният заявява, че не дължи таксата) е дал нова – последна възможност на жалбоподателя да отстрани тази нередовност на касационната жалба – в рамките на нов едноседмичен срок, считано от новото съобщение, и след като жалбоподателят е направил това в рамките на този нов срок, то – по аргумент от разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ГПК, следва да се приеме, че това процесуално действие на жалбоподателя не е просрочено.
От горното следва, че с обжалваното разпореждане с № 3143/26.03.2012 г. въззивният съд неправилно е върнал касационната жалба на частния жалбоподател. Това налага отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на въззивния съд за по-нататъшно администриране на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждането с № 3143/26.03.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 2503/2011 г. на Варненския окръжен съд;
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за по-нататъшно администриране на касационната жалба с вх. № 4707/10.02.2012 г., подадена от С. общежитие „М. Колони” срещу решение № 32/06.01.2012 г., постановено по същото въззивно гражданско дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.