О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
София,16.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 6 февруари 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 167/08 по описа на ВКС, ІV г.о., и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.218а б.”в ” ГПК/ отм./ във вр. с § 2 ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адв. А. К. – пълномощник на ищеца Б. Б. И., против определение от 17.12.2007 год. по ч.гр.д. № 810/2007 г. на К. окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 11.10.2007 год. по гр.д. № 872/2005 год.на К. районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК. Иска се същото да бъде отменено като неправилно.
Ответниците по частната жалба „Ей Ай Д. Л. /България/ Ж. дружество”Е„Българска пощенска банка”А. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд,състав на І гражданско отделение,за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.214 ал.1 ГПК/ отм./ срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от ищеца Б. И. с правно основание чл.97 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците „/България/ Ж. дружество” ЕА. и „Българска пощенска банка” АД-клон К. , че първият ответник дължи на втория сумата, уговорена в застрахователния договор между Б застрахователя въз основа на полица 1086.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищецът, като наследник по закон на застрахования, е легитимиран да иска от застрахователя изпълнение на задълженията, поети към третото лице ползващо се от договора, чрез предявяване на осъдителен иск с правно основание чл.411 ал.1 във вр.чл.414 ал.1 ТЗ /отм./. Липсва обаче правен интерес от така предявения установителен иск, което е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост.
Определението е правилно.
Исковото производство е инициирано от ищеца в качеството му на наследник на лице, сключило договор за кредитна застраховка ”Ж”. Страна по договора е банката, а наследодателят на ищеца е застраховано лице по полицата при условията на чл.412 ал.1 ТЗ /отм./. Характерно за този вид застраховка е това, че при настъпване на застрахователното събитие по нея застрахователят не дължи обезщетение, а предварително уговорената сума – чл. 411, ал. 1 от ТЗ. Това означава, че застрахователят отговаря най-много до размера на посочената сума, уговорена от страните, но не дължи изплащането на каквито и да било обезщетения за претърпени вреди.говорената застрахователна сума също не представлява предварително уговорено обезщетение за вреди, защото няма обезщетителен характер и затова размерът й не се определя с оглед такива вреди. В случая чрез предявяване на осъдителен иск по чл.411 ал.1 ТЗ/отм./ от изплатената застрахователна сума на наследника на застрахованото лице банката ще си удържи част, равняваща се на размера на дължимите погасителни вноски по договора за кредит за съответния период на застрахователно покритие. Това произтича от обезпечителния характер на тази застраховка, поради което е недопустимо предявяване на установителен иск по чл.97 ал.1 ГПК. Задължение на съда е да следи за наличието на абсолютната процесуална предпоставка.
С оглед изложеното се налага изводът, че определението на К. окръжен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 17.12.2007 год. по ч.гр.д. № 810/2007 г. на К. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: