5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
С.,06.06.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 892/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. С., С. С. С. и А. Х. М., действаща лично и като законен представител на Д. Иванова С. и И. И. С., всички от [населено място], [община], срещу решение № 778 от 12.05.2011 г. по гр. д. № 18/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-4 състав решение от 31.01.2008 г. по гр. д. № 03997/2006г. в частта за отхвърляне на предявените от посочените лица искове с правно основание чл. 226 КЗ срещу [фирма], [населено място] за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от смъртта на общия им наследодател И. С. С., настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие от 11.06.2006 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Изложени са подробни съображения срещу извода на съда за неоснователност на предявените искове за обезщетяване на претърпените от касаторите имуществени вреди с твърдението, че изводът за практическа невъзможност на наследодателя им приживе да осигурява издръжката на своите деца, съпруга и родители не съответства на събраните по делото доказателства. Според касаторите, решаващият състав неоснователно е възприел заключението на изслушаната във въззивното производство икономическа експертиза, без да отчете, че същото не дава отговор на поставената задача, съобразно указанията на ВКС в отменителното решение № 145 от 29.12.2010 г. по т. д. № 1182/2009 г. на І т. о., а също и без да вземе предвид гласните доказателства, установяващи, че пострадалият се е занимавал с животновъдство, строителство и др. подобни дейности, от които е припечелвал добре и поради това на съпругата му не се е налагало да работи. В тази връзка се застъпва становището, че сигурността на настъпване на имуществените вреди е функционално обусловена от причинената смърт на наследодателя на ищците и липсата на доказателствени средства относно определянето на точния размер на вредите не следва да обуславя тяхното настъпване или ненастъпване.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на всички предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК основания. Като значими за конкретното дело са поставени въпросите: 1. „Спазен ли е принципът на формалната логика и опита при формирането на вътрешното убеждение на съда за извеждането на решаващия правен извод за отхвърлянето на исковете като неоснователни, при положение, че то се формира само въз основа на едно доказателство, от което е очевидно, че пострадалият не би могъл да издържа дори сам себе си” и 2. “Дали загубата на дохода, който пострадалият от непозволено увреждане би осигурявал на семейството си за задоволяване на потребностите му, ако беше жив, представлява имуществена вреда от категорията на пропуснатите ползи и ако да – то дали тази вреда съставлява само липсата на издръжка по смисъла на СК”. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1 , 1 ГПК касаторите се позовават на ППВС № 4/61 г.; ППВС № 4/68 г. и ППВС № 4/75 г., а в подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – на три решения, постановени от ВКС по реда на отменения ГПК и две /невлезли в сила/ решения на първоинстанционен и въззивен съд.
Ответникът – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. С. С., С. С. С. и А. Х. М., действаща лично и като законен представител на Д. Иванова С. и И. И. С., всички от [населено място], [община] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в лишаването им от издръжката, осигурявана им от починалия при процесното пътно-транспортно произшествие от 11.06.2006 г. техен наследодател И. С. С., въззивният съд, при новото разглеждане на делото по реда на чл. 294 ГПК е приел за недоказано твърдението, че посоченото лице е било в състояние да издържа ищците. Този извод е основан на заключението на допуснатата съгласно указанията на ВКС в отменителното решение счетоводна експертиза, в която на препоръчания от касационната инстанция въпрос „за възможността мъж на около 30 години, който няма образование и професия, да реализира доходи, от които да осигури издръжка на съпругата и низходящите си, като едновременно с това да подпомага и родителите си” е отговорено, че наследодателят би могъл да осигурява доход в размер на минималната работна заплата за страната, който обаче е недостатъчен за издръжката и на другите членове на неговото семейство. Въззивният съд е приел, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства починалият да е работил по трудово правоотношение или да е реализирал други доходи, извън тези от отглеждането на животните на своите родители /по данни от показанията на свидетеля С./, за доказани следва да се считат доходи на починалия /като се съобрази липсата на образование и професия на същия/ само в размер на минималната работна заплата, която към 2006 г. е възлизала на 160 лв., а понастоящем – на 240 лв. Поради това и предвид безспорно установеното по делото, че общият разход на едно лице от домакинството за 2006 г. е 198.50 лв., е направен извод за невъзможността на починалия да поеме издръжката на цялото си семейство, в т. ч. и на своите родители. Отделно от това, решаващият състав е съобразил и факта, че двама от ищците са негови непълнолетни деца, за които той, независимо от получаваните доходи, има задължението да им осигурява издръжка (чл. 82, ал. 1 СК /отм./, респ. чл. 143, ал. 2 от сега действащия Семеен кодекс), като в тази връзка е посочено, че получаваната от двете деца наследствена пенсия / по 90 лв. за всяко/ надхвърля размера на минималната работна заплата, която би получавал починалият родител, което е преценено като допълнителен аргумент за невъзможността на същия да осигурява претендираните от ищците суми като издръжка на цялото семейство.
С оглед мотивите на въззивния акт, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касаторите въпроси не отговарят на общото изискване за достъп до касация, предвидено в чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на първия въпрос отсъствието на общата предпоставка произтича от това, че същият е изцяло свързан с обосноваността на решението и съответно с неговата правилност, която, съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не може да бъде преценявана като основание за допускане на касационното обжалване. В цитираната задължителна съдебна практика е прието, че материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая съдебният състав е изградил своите изводи след задълбочен анализ на събраните поделото доказателства, а това, че е възприел заключението на допуснатата в съответствие с указанията на ВКС експертиза и е обосновал правните си изводи основно с него – е въпрос, който не подлежи на контрол в настоящото производство, тъй като касае основателността на жалбата и е предмет на самия касационен контрол. Що се отнася до втория заявен от касаторите въпрос, същият не може да бъде определен като обуславящ изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по него липсва произнасяне в мотивите на въззивното решение. Преценката относно възможността на починалия при процесното ПТП да осигурява издръжката на семейството си /съпруга и две деца/, както и на своите родители, е извършена само с оглед събраните доказателства за евентуалните доходи, които би получавал, без да е проведено разграничение дали “загубата на дохода” представлява вреда или пропусната полза, нито вредата е ограничена само до издръжката по смисъла на Семейния кодекс. Позоваването на чл. 82, ал. 1 СК /отм./, респ. чл. 143, ал. 2 от действащия понастоящем СК е единствено като аргумент за това, че с дохода, който е приет като възможен да бъде получен от починалия /при отчитане на липсата на образование и професия/, същият не би могъл да покрие дори потребностите на децата си от издръжка, а още по-малко и на останалите свои близки. Следователно, не би могло да се приеме, че отхвърлянето на претенциите е резултат от решаването на така поставения от касаторите въпрос.
Поради липсата на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да бъде преценявано наличието на всяко от релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 778 от 12.05.2011 г. по гр. д. № 18/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: