4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
[населено място], 04.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2928 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №952/20.03.2014г. по в.т.д. №2443/2013г. на Софийски
апелативен съд, 5 състав. С него е отменено решение № 718 от 15.04.2013г. по т. д. №7547/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -2 състав, в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата 14 386,11 лева, възнаграждение по договор за предоставена услуга, съгласно данъчни фактури №603/08.03.2005г., №1170/07.04.2005г., №1766/10.05.2005г., №2301/14.06.2005г., №387/13.07.2005г., №2490/09.08.2005г., №2588/09.09.2005г., ведно със законната лихва от 24.03.2006г. до окончателното плащане, като вместо това е отхвърлен искът с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата 14 386,11 лева, възнаграждение по договора за предоставена услуга. Със същото решение САС е потвърдил обжалваното решение в останалата му част.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значим за изхода на делото въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените разрешения в решение № 20/ 25.03.2013г. по т.д. № 206/ 2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 42/ 19.04.2010г. по т.д. №593/ 2009г. на ВКС, ТК, IІ т.о., решение №114/26.07.2013г. по т.д. №255/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 211/30.01.2012г. по т.д. №1120/ 2010г. на ВКС, ТК, IІ т.о., а именно: Дали съставянето на редовни данъчни фактури от ищеца, които са неподписани от ответника, но са осчетоводени от него, включени в дневниците му за покупки и в справките – декларации по ЗДДС и въз основа на които ответникът е ползвал данъчен кредит, установяват наличието на договорно правоотношение между страните?
Ответникът по жалбата, [фирма], [населено място], не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска за заплащане на възнаграждение по договор за предоставена услуга, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор от 17.06.2002г., по силата на който ищецът е поел задължение да осигури срочно и възмездно достъп до и свързаност на обществената мрежа за предаване на данни /ОМПД/ на ответника с обществената фиксирана телефонна мрежа на БТК, така че потребителите от мрежата на БТК, чрез номер 0134400 да осъществяват повиквания към ОМПД на ответника в качеството му на оператор. Приел е, че срокът на договора е бил продължаван с множество анекси, като последният път е бил продължен до 31.03.2005г. Приел,че след тази дата между страните не са съществували правоотношения по договор за предоставяне на услуга, поради което не е налице неизпълнение на договорно задължение за заплащане на възнаграждение и предявеният иск се явява неоснователен.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че за процесния период страните не са били обвързани от договор за предоставяне на услуга, доколкото срокът на сключения между тях писмен договор е изтекъл на 31.03.2005г. Този извод е направен от съда при наличието на доказателства,че през процесния период договорените услуги реално са били предоставяни от ищеца и ползвани от ответника, а издадените за това фактури от ищеца са били включени в дневниците за покупки на ответното дружество и в неговите справки декларации по ЗДДС. Следователно по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
По поставения въпрос Дали съставянето на редовни данъчни фактури от ищеца, които са неподписани от ответника, но са осчетоводени от него, включени в дневниците му за покупки и в справките – декларации по ЗДДС и въз основа на които ответникът е ползвал данъчен кредит, установяват наличието на договорно правоотношение между страните? е формирана по реда на чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика, материализирана в решение №20/25.03.2013г. по т.д. № 206/ 2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №42/19.04.2010г. по т.д. №593/ 2009г. на ВКС, ТК, IІ т.о., решение №114/26.07.2013г. по т.д. №255/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №211/30.01.2012г. по т.д. №1120/ 2010г. на ВКС, ТК, IІ т.о., В посочените решения се приема, че отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко- продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, представляват недвусмислено признаване на задължението и доказват неговото съществуване. Поради това е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 287, 72 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №952/20.03.2014г. по в.т.д. №2443/2013г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, в обжалваната част, с която е отменено решение № 718 от 15.04.2013г. по т. д. №7547/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -2 състав, в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата 14 386,11 лева, възнаграждение по договор за предоставена услуга, съгласно данъчни фактури №603/08.03.2005г., №1170/07.04.2005г., №1766/10.05.2005г., №2301/14.06.2005г., №387/13.07.2005г., №2490/09.08.2005г., №2588/09.09.2005г., ведно със законната лихва от 24.03.2006г. до окончателното плащане, като вместо това е отхвърлен искът с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата 14 386,11 лева..
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 287,72 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.