О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
Гр. София, 25.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 27.02.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 2186/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД, чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 1121 от 08.05.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1308/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, с което, след отмяна на решение от 29.12.2017 г., постановено по гр. д. № 15529/2015 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I състав, касаторът е осъден да заплати в полза на Д. М. К., действаща лично и със съгласието на майка си М. В. К., сумата от 40 000 лв., на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.04.2011 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.12.2012 г. до окончателното й изплащане /искът по чл.86 ал.1 ЗЗД до посочената дата е отхвърлен, като погасен по давност/.
В касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано, за което се развиват подробни съображения. Поддържат се доводи за липса на виновно противоправно поведение на застрахования водач, т.к. не е нарушил разпоредби от ЗДвП. Оспорва се като несправедлив определеният от въззивния съд размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди, както и приетият от него процент на съпричиняване на увреждането от 1/3. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално – присъденото обезщетение да бъде намалено. Претендират се разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси: Непосочването във въззивното решение на банкова сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми, или друг начин на плащане, представлява ли порок на съдебното решение, водещ до недопустимост или нищожност на същото; Следва ли съдът да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и доказателствата в тяхната цялост; Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, в това число и събраните във въззивното производство доказателства. По отношение на първия въпрос се твърди, че разрешаването му е от значение за развитието на правото, а по останалите – че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за достъп до касация, като се сочи и прилага съответна практика на ВКС.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор с срока по чл.287 ГПК изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част, както и за неоснователност на жабата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, констатира следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок за обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК, по който може да се допусне касационно обжалване, на първо място следва да бъде разбираемо и точно формулиран, на следващо – да има значение за изхода по делото – да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващата правна воля на съда, както и да касае тълкуването и приложението на правна норма, а не обосноваността и правилността на конкретния съдебен акт, с оглед фактите по делото. При наличие на надлежно формулиран правен въпрос, подлежат на изследване допълнителните предпоставки за достъп до касация, релевирани от касатора, които следва да бъдат съответно доказани.
В случая формулираните от касатора правни въпроси не покриват общите и допълнителни селективни критерии на чл.280 ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Първият правен въпрос не е обусловил решаващата воля на съда по спорния предмет, а освен това е ясно от процесуална страна, че непосочването в решението на банкова сметка или други указания за начина на плащане на присъдената сума, съгласно чл.236 ал.1 т.7 ГПК, не се отразява върху валидността или допустимостта на съдебния акт, тъй като не касае съществото на разрешения спор, нито представлява нередовност на исковата молба по см. на чл.127 и чл.128 ГПК.
Останалите въпроси са принципно значими за постановения краен резултат по делото. Според касатора, въззивният съд е игнорирал събрани доказателства /констативен протокол за ПТП с пострадали лица със скица на произшествието и фотоалбум/, от които се установява, че към момента на събитието опасният участък не е бил означен със съответния пътен знак А 19 – “Внимание деца”. По тези въпроси се констатира, че въззивният съд не се е отклонил от цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК. Решението съдържа подробни и обосновани мотиви, защо съдът е приел, че знакът, предупреждаващ за възможна поява на деца върху платното за движение, е бил на мястото си, като се е доверил на представеното по делото удостоверение на АПИ относно пътната сигнализация, което не може да бъде опровергано от сочените от касатора доказателства. Освен това е извършена преценка на цялостната пътна обстановка в участъка, детайлно установена посредством заключение на повторната САТЕ, като е отдадено значение на наличните хоризонтални маркировки – пешеходни пътеки тип “Зебра” преди и след местопроизшествието и изкуствени неравности, последните – надлежно означени с пътен знак А 13 за принудително намаляване на скоростта. При тези данни съдът не е споделил извода на първата инстанция за липса на деликт, като е посочил, че вина за станалото ПТП имат и двамата участници – детето е изскочило внезапно, без да се огледа, на пътното платно, но основната причина за настъпилите вреди е в действията на водача на лекия автомобил при избора на скоростта, и непроявена от негова страна адекватна и бърза реакция при появата на детето.
Поради липса на основание за допускане на касационно обжалване, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените от него съдебно-деловодни разноски, представляващи адв. възнаграждение за настоящата инстанция, доказано в размер на 2 430 лв.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1121 от 08.05.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1308/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав.
ОСЪЖДА ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Д. М. К., ЕГН [ЕГН], действаща със съгласието на своята майка и законна представителка М. В. К., сумата 2 430 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: