О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
Гр.София, 21.05.2010 .г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1081 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. “ННН” Е. , гр. С. срещу решение № 76/24.03.2009г., постановено по гр.д. № 24/2009г. от Л. окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение № 79/16.10.2008г. по гр.д. № 11/2008г. на Л. районен съд за осъждане на касатора да отстъпи собствеността и предаде владението върху нива от 4.410 дка в мест.”Л”, с. Д., Л. област на В. Д. Ц. и да й заплати сумата от 105.87 лв. – наем за земеделска земя.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за аренда на земеделска земя, който е прекратен с предизвестие и е уважил иска за предаване на владението на имота. Определената цена за ползването не е била платена и искът е уважен, като е възражението за погасяване на претенцията епо давност е счетено за неоснователно, предвид на момента на настъпване на изискуемостта му – м.септември 2005г. и датата на предявяване на на иска – 28.01.2008г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е изложил оплаквания за неправилност на решението – относно правния характер на договора, като такъв за наем и досежно приложението на нормата на чл.111 ЗЗД.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, а ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76/24.03.2009г., постановено по гр.д. № 24/2009г. от Л. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: