Определение №401 от по търг. дело №329/329 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

      О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 401
 
     София, 22.06.2009год.
 
            ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
             
                                             Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА  
                                                    Членове:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА
                                                                       ТОТКА КАЛЧЕВА
 
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 329 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Е. “К”, гр. К. срещу въззивното решение № 565/15.12.2008 г. по в. т. д. № 892/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 290/16.VІІ.2008 г. по т. д. № 85/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което жалбоподателят е бил осъден да заплати на “К” О. , гр. П. сумата 35 477,75 лв., представляваща неизплатена стойност на извършени услуги по договор от 22.03.2004 г. и 14 956,76 лв. мораторна лихва върху главницата.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до необоснованост на фактическите констатации и правните изводи на съда.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по приложно поле, обосновани с наличието на визираната в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставка.
Според жалбоподателя, Пловдивски апелативен съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, формулиран от него по следния начин: “наличието или липсата на изрична клауза в сключените и представените по делото договори за възлагане на работа за свързаност помежду им изключват ли възможността да се доказва подобна обвързаност и следва ли съдилищата да се ограничават при тълкуване на действителната воля на страните само с писмените записи по договорите, или следва да се изследват задълбочено всички установени и провеждани отношения на участниците в изпълнението на договорената дейност”.
Ответната по касационната жалба страна – “К” О. не изразява становище по допустимостта на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима с оглед нейната редовност, а по отношение на приложното поле на касационното обжалване, с оглед изложените от касатора основания, и предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Пловдивски апелативен съд е уважил предявения иск за заплащане на сумата 35 477,75 лв., съставляваща стойност на извършени услуги по договор от 22.03.2004 г. и за мораторна лихва в размер на 14 964,76 лв., приемайки че претенциите са доказани по основание и размер. Съдът е приел, че взаимоотношенията между страните се уреждат единствено от подписания между тях договор, в който изрично е уговорено количеството и обема на работа, начина на приемането й, цена и срок на плащане. Счел е, че след като в договора между страните няма клауза, че заплащането на работата ще се извършва след одобрение от главния изпълнител, то не би могло да се приеме за доказано твърдението на жалбоподателя /ответник по иска/ за наличие на уговорка за обвързване на плащането на работата с друг договор за извършване на работа, сключен между “К” О. /подизпълнител/ и “Киска – Т. Х. Д. венчър” – А. , Т. /изпълнител/.
Касаторът не е посочил кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Същественият въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Ако това е въпросът за доказването на определени факти, то проверката би съставлявала произнасяне по правилността на въззивното решение / чл. 281, т. 3 ГПК/. Ако се има предвид несъобразяване с материалноправната норма на чл. 20 ЗЗД, то отново този въпрос е свързан с преценка правилността на въззивното решение и сам по себе си не би могъл да обоснове приложно поле по чл. 280 ГПК, още повече, че е налице достатъчно единна съдебна практика по приложението на тази законова норма и не се налага допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280 ГПК, нито по т. 1 или 2, предвид отсъствието на подобно позоваване.
За да е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да бъде неясна или непълна, което да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или, развитие на правото, като основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуването на закона при неяснота на правната норма, или когато съдилищата изостяват едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 565/ 15.12.2008 г. по в. т. д. № 892/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top