5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 402
гр. София, 11.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 4803 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Кметството – [населено място], [община] срещу решение № 211 от 12.09.2016 г. по гр. дело № 310/2016 г. на Ловешки окръжен съд.
Ответницата – Н. И. М. поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Ловешки окръжен съд се е произнесъл по предявените от Н. И. М. против Кметството, [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 2 КТ, които е уважил, като е потвърдил първоинстанционното решение № 77 от 02.06.2016 г. по гр. дело № 174/2016 г. на Тетевенски районен съд, втори състав, включително в частта за разноските, държавната такса и е присъдил в полза на въззиваемата разноски за въззивното производство. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата, на което ищцата Н. М. е заемала длъжността „старши специалист финанси” до процесното дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 8/23.03.2016 г. на кмета на Кметство, [населено място], на основание нарушения по чл. 187, т. 3, предложение първо, т. 7, т. 8, предложение първо, т. 10, чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 КТ. От описаните в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ нарушения окръжният съд е приел за доказано първото по реда на изброяване нарушение, отнасящо се до неизпълнение на заповед № 001 от 20.01.2016 г. за изготвяне и представяне на писмена информация за направените парични разходи на кметството за 2015 г. в срок до 22.01.2015 г. Останалите нарушения – по т. 2 от заповедта, бездействие за осигуряване на финансови средства за ремонт по възникнала авария на водопровод, по т. 3 от заповедта, непредаване на ключове от касата на кметството за изваждане на счетоводни документи, необходими за дейността на работодателя, по т. 4 от същата заповед, за неуведомяване на работодателя относно невъзможността да се яви на работа, не са приети за доказани. По т. 2 и т. 3 от заповедта решаващият състав е констатирал, че бездействието на служителката произтича от обстоятелството, че е била в отпуск, а по т. 4 от акта на работодателя по чл. 188, т. 3 КТ са изложени съображения за ползване на отпуск, установен с болничен лист, представен на работодателя при спазване на срока по Наредбата за медицинската експертиза – чл. 9, ал. 2. Развити са мотиви за липса на системност на нарушенията, квалификация, дадена в заповедта за уволнение и отхвърлена от съда, поради наличието на едно нарушение. Въззивният съд е окачествил, като неправилна и другата квалификация на работодателя, за характеризиране на нарушенията, като „тежки” по смисъла на чл. 190, т. 7 КТ. Изводът е аргументиран с липсата на значими, съществени и трайни вредни последици за кметството, както и с недоказване на забавяния и проблеми в интензивността на работата на кметството.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, формулирани, както следва:
„1. Представлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина умишлено неизпълнение на трудовото задължение, предвидено в длъжностната характеристика на служителя?” ;
„2. Следва ли да се установяват вредни последици при извършването на нарушение от категорията на така наречените формални?”.
Като допълнително основание страната е посочила разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовала се е на решение по гр. дело № 4035/2008 г. на състав на ІV г.о. на ВКС, от което е цитирала мотиви, както и на Коментар на Кодекса на труда, от който е цитирала текст във вр. с чл. 187, т. 3 КТ. Други доводи не са изложени.
Първият по реда на изложението въпрос не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не произтича от конкретен извод на въззивния съд. По своето съдържание въпросът е общ и абстрактен, тъй като не е обвързан с конкретно нарушение, описано в заповедта по чл. 188, т 3 КТ, както и не е конкретизиран във връзка с приети от окръжния съд правни изводи по съответните нарушения, за да се съпоставят правните разрешения в обжалвания акт с разрешенията, обективирани в тълкувателната практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че въпросът не притежава характеристиката на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, изяснено в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК. Въпрос, който няма характеристиката на общо основание не е правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, т.е. лишава изложението от общи предпоставки за допускане на касационен контрол. Липсата на правни въпроси, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС е достатъчно основание обжалвания акт да не бъде допуснат до касационно обжалване. Съгласно разрешенията, обосновани в същото ТР на ОСГКТК на ВКС, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. С оглед на изложеното следва да се приеме, че с цитирания въпрос не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Следващият въпрос в изложението, както и предходния не произтича от конкретни изводи на окръжния съд, посочени по – горе, при очертаване на решаващите мотиви, обусловили изхода на спора. Поради това с въвеждането му касаторът не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът засяга връзката на формалните нарушения с вредите, без жалбоподателят да конкретизира към кое от описаните в процесната заповед нарушения насочва този въпрос. Така обективирано съдържанието му няма връзка с конкретни мотиви на въззивния съд и не релевира общи предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Цитираното касационно решение формира практика по чл. 290 ГПК по въпрос, който не е относим към въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд. ВКС е разгледал разликата между фактическите състави при обективно основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и при дисциплинарно основание за уволнение, по конкретно е изследвал въпроса, кога липсват качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и кога неизпълнението или лошото изпълнение на трудовите задължения съставлява дисциплинарно нарушение. Мотивите на въззивния съд, обусловили изхода на делото в обжалваното пред настоящата инстанция решение съдържат правни разрешения по съставомерността на конкретните нарушения, описани в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ, изясняване при дисциплинарните нарушения на понятията „системност” и „тежки” нарушения, както и критериите по чл. 189 КТ за налагане на наказанието по чл. 188, т. 3 КТ, във връзка с които не са обосновани общи и допълнителни предпоставки за допускане на касационен контрол. Разгледаните от въззивния съд въпроси не са идентични с посочения в касационното решение въпрос. Поради това с позоваването на решението на ВКС не могат да се обосноват предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Следва да се посочи освен това, че теоретичните изследвания по тълкуване на КТ, в случая Коментар на КТ не формират предпоставки за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед на изложеното следва да се приеме, че с цитирания въпрос не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 500 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 211 от 12.09.2016 година по гражданско дело № 310/2016 г. на Ловешки окръжен съд.
ОСЪЖДА Кметството – [населено място], [община] да заплати на Н. И. М. разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: