О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№402
гр.София, 19.11.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4917/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
П. В. Д. и А. Б. А., и двамата от [населено място], са подали касационна жалба вх.№ 7433 от 08.05.2013 год. срещу въззивното решение № І-13 от 18.02.2013 год. по в.гр.дело № 2308/2012 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 73 от 16.05.2012 год. по гр.дело № 337/2010 год. на Несебърския районен съд. С първоинстанционното решение е уважен предявения срещу касаторите иск по чл.108 ЗС, като са осъдени да предадат на И. К. К. владението върху 600/874 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 39164.502.284, с административен адрес: [населено място], [община], м.”Ч. чешма”, целият с площ 874 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване – за вилна сграда, ведно с построената в него сграда с идентификатор 39164.502.284.1, със застроена площ от 175 кв.м., брой етажи-три.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че: а/ решението за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права е изключителна прерогатива на ОС на съдружниците в О., а в случая действителните собственици и управителят на дружеството незаконосъобразно са били изключени и тъй като е била елиминирана волята на ответниците /сега касатори/ като съдружници и действителни собственици, липсва съгласие от страна на дружеството-продавач за сключване на договора, който е нищожен и не поражда правни последици и б/следва да се отговори на следния процесуалноправен въпрос, а именно: дали е допустимо при наличието на нововъзникнали обстоятелства – вписване на старите собственици и управител на дружеството, извършено след постановяване на въззивното решение, това да бъде основание за продължаване на производството и приемане на тези нови обстоятелства? К. представят и се позовават на решение от 28.02.2013 год. по ч.гр.дело № 98/2013 год. на Врачанския окръжен съд.
Ответникът по касация И. К. К. е на становище, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че ищецът е станал собственик на процесния недвижим имот по силата на покупко-продажба с нотариален акт № 36, т.Х, рег.№ 9280, нот.дело № 1794/2009 год., като е закупил имота от С. и Д. Д., чийто праводател е М. Ц. И., придобила имота чрез закупуването му от [фирма] с нотариален акт № 11, т.ІІІ, нот.дело № 394/24.02.2005 год. Прието е, че сделката от 24.02.2005 год. е действителна и валидна, тъй като е извършена един месец преди наложената със заповед на Софийския градски съд, ФО, от 22.03.2005 год. обезпечителна възбрана върху имота, а евентуалното вписване на възбраната след прехвърлянето на имота на М. И., не може да бъде противопоставено на последващите му приобретатели, а е противопоставимо на двамата ответници, които не са обезпечили своевременно потенциалните си права. Според въззивния съд, спорът по отношение твърдението за наличие на сила на пресъдено нещо между ответниците /сега касатори/ и праводателите на ищеца по гр.дело № 542/2005 год. на Несебърския районен съд бил вече разрешен с отменителното опеделение на Бургаския окръжен съд по ч.гр.дело № 999/2011 год., с което било прието, че в случая са налице нови факти и обстоятелства, които не са обхванати от силата на пресъдено нещо – докато в предходното не било установено наличие на владение от страна на ответниците, то в настоящото този факт не се оспорвал от тяхна страна /сямо твърдяли, че владеят имота не в качеството си на физически лица/. За недоказано е прието и твърдението, че ответниците осъществяват владението в качеството си на съдружници и управител на [фирма], които са се позовали на решение от 27.05.2006 год. по гр.дело № 60/2005 год. на Софийския градски съд, с което са отменени решенията на О. на [фирма] за изключването им като съдружници и освобождаването на П. Д. като управител. Посочено е, че няма доказателства за вписване на тези обстоятелства в търговския регистър, а от друга страна са представени доказателства, че въпросното дружество с едноличен собственик В. В. е в ликвидация. Отделно от това, въззивният съд е приел, че не е установено [фирма]/или Е./ да има някакви права върху процесния имот – недоказани останали възраженията на ответниците за нищожност на придобивните основания на праводателите на ищеца, като нямало конкретизация на основанията за нищожност на сделка по смисъла на чл.26 ЗЗД, нито пък се твърдяли конкретни основания за унищожаемост на сделките и не били представени доказателства за такава.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
На първо място, жалбоподателите не са формулирали материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или да е разрешаван противоречиво от съдилищата и който въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. „Точното прилагане на закона” според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС се отнася до необходимост от изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
В първата част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на практика се прави оплакване за нарушение на материалния закон, като се твърди, че сделката от 24.02.2005 год. е нищожна поради липса на съгласие от страна на дружеството-продавач по смисъла на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, доколкото решението на общото събрание на съдружниците на [фирма] за отчуждаване на процесния недвижим имот било взето след като действителните собственици-съдружници и управител на дружеството незаконосъобразно били изключени. Както се посочи, въззивният съд е приел, че няма доказателства за вписване на обстоятелствата, предмет на решението от 27.05.2006 год. по гр.дело № 60/2005 год. на Софийския градски съд, с което са отменени решенията на О. на [фирма] от 22.07.2004 год. за изключване на съдружниците /сега касатори/. Доколкото в първата част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че не са взети предвид представените писмени доказателства – решения на СГС, САС, постановление на С. районна прокуратура за образуване на досъдебно производство срещу Х. Д.-първата продавачка по оспорените сделки, решенията, възстановяващи правата на ответниците/сега касатори/ като съдружници и управител на [фирма], касае се за касационно оплакване за процесуални нарушения по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ ГПК. По това оплакване, както и по оплакването за нарушение на материалния закон, поддържани с изложението, обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, в мотивите на въззивното решение е прието още и че не е установено [фирма]/или Е./, което не е страна в процеса, да има някакви права върху процесния имот. Отмяната на решенията на общото събрание на съдружниците от 22.07.2004 год. относно изключването на двамата ответници /сега касатори/ с уважаване на конститутивния иск по чл.74 ТЗ, дава защита на членствените им права, но не е свързана пряко с правото на собственост върху процесния имот.
П. въпрос, формулиран във втората част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, също не попада сред хипотезите, които се обхващат от чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Този въпрос касаторите свързват с представения с касационната жалба препис от решение от 28.02.2013 год. по ч.гр.дело № 98/2013 год. на Врачанския окръжен съд, постановено след произнасяне на обжалваното от тях въззивно решение. Очевидно е, че според тях нуждата от произнасяне на ВКС по реда на чл.290 ГПК касае уредбата на въззивното производство, и в частност евентуална бъдеща законодателна промяна, съгласно която наличието на нововъзникнали обстоятелства да бъде основание за продължаване на производството и за приемане на доказателствата, установяващи тези обстоятелства.
Според цитираното тълкувателно решение № 1/2009 год. на О. на ВКС „точното прилагане на закона” и „развитието на правото” образуват едно основание за допускане на касационно обжалване, което обединява всички случаи, когато приносът в тълкувателната дейност на ВКС ще обезпечи решаването на делата според точния смисъл на закона. Такова основание не е налице, когато правната норма е ясна и безпротиворечива и не разкрива нужда от тълкуване. В случая, правната уредба на въззивното производство, и в частност крайният момент, до който могат да се твърдят нововъзникнали обстоятелства и да се представят доказателства за тях, е ясна и непротиворечива и не разкрива нужда от тълкуване по реда на чл.290 ГПК.
В обобщение, липсва предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, а касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1 200 лева съгласно договора за правна защита и съдействие от 18.06.2013 год.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-13 от 18.02.2013 год. по в.гр.дело № 2308/2012 год. на Бургаския окръжен съд по жалба вх.№ 7433 от 08.05.2013 год.
Осъжда А. Б. А., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] П. В. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплатят на И. К. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] сумата 1 200/хиляда и двеста/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/