2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
гр. София, 31.05. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 203 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Р. П. К. и по частна касационна жалба на ответника Б. Г. Д., подадени срещу определение от 03.02.2012 г. по частно гражданско дело № 6/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 10.11.2011 г. по гр. дело № 318/2011 г. на Дупнишкия районен съд – в частта му, с която е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело и е върната исковата молба на жалбоподателката-ищца; като въззивният съд е постановил и намаляване, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, на присъденото с останалата част на същото първоинстанционно определение, „адвокатско възнаграждение” (всъщност – направени разноски за такова) в полза на жалбоподателя-ответник – от 650 лв. на 486 лв.
Ищцата Р. П. К. е обжалвала въззивното определение изцяло, а ответникът Б. Г. Д. – в частта му относно намаляването на присъдените в негова полза от първоинстанционния съд, разноски за адвокатско възнаграждение.
С разпореждане от 30.03.2012 г., предвид констатираните нередовности на двете частни касационни жалби, настоящата съдебна инстанция е дала указания и на двамата частни жалбоподатели за отстраняване на тези нередовности, а именно: в 1-седмичен срок от връчване на съобщението (респ. на преписа от разпореждането) да се представи по делото мотивирано, точно и ясно писмено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК – по какъв конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос се е произнесъл съдът с обжалваното въззивно определение по делото, който въпрос да е: решен в противоречие с конкретни актове от задължителната практика на Върховния касационен съд; или решен в противоречие с конкретни, влезли в сила други съдебни актове, преписи от които да се представят; или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; като се има предвид тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС; както и да се представи препис от съответното писмено изложение за връчване на противната страна по делото.
Съобщението и преписът от горното разпореждане, с което са дадени тези указания, са редовно връчени на 11.04.2012 г. на процесуалния пълномощник адв. Е. Д. на жалбоподателката-ищца Р. П. К., видно от приложения по делото отрязък от това съобщение. В рамките на посочения 1-седмичен преклузивен срок, изтекъл в края на работния ден на 18.04.2012 г. (сряда), както и понастоящем горните указания не са изпълнени от страна на тази жалбоподателка. При така установените обстоятелства, нейната частна касационна жалба следва да бъде върната, а частното касационно производство – прекратено в тази му част.
Жалбоподателят-ответник Б. Г. Д. е отстранил горните нередовности, като в указания му срок е представил писмено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, препис от което е връчен на противната страна на 14.05.2012 г. С оглед на това, и като подадена в срок, от процесуално легитимирано за това лице и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение, частната касационна жалба на ответника Б. Г. Д. е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната от този жалбоподател част от въззивното определение. В писменото изложение на същия е формулиран правен въпрос по приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като се поддържа той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и – решаван противоречиво от съдилищата.
Касационната съдебна инстанция следва служебно да се произнесе по процесуалната допустимост на обжалваната от ответника Б. Д. част от въззивното определение, без оглед конкретния правен въпрос, посочен от този жалбоподател като общо основание за допускане на касационното обжалване (в този смисъл е и т. 1, изреч. последно от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). При така извършената служебна проверка, настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира тази обжалвана от ответника част от въззивното определение за процесуално недопустима по следните съображения.
Първоинстанционният съд е присъдил в полза на жалбоподателя-ответник, направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в размер 650 лв., на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК и съгласно чл. 81 от ГПК – с прекратителното си определение от 10.11.2011 г. Ищцата е направила искането си по чл. 78, ал. 5 от ГПК – за намаляване на така присъдените разноски, като евентуално – с частната си жалба до въззивния съд. Последният обаче не е компетентен да се произнесе за първи път по това искане; компетентен за това е първоинстанционният съд – съгласно и по реда на чл. 248, във вр. с чл. 81 от ГПК. Това следва от липсата на процесуална норма, респ. и на процесуална възможност, съгласно действащия ГПК от 2007 г. (за разлика от отменения ГПК от 1952 г. – чл. 70), за страната да обжалва съдебното решение или прекратителното определение на съда, само в частта му относно разноските. Единственият процесуален способ за страната да иска изменение или допълване на тази част от съдебния акт, включително и да направи искането си по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на присъдените в полза на противната страна разноски за адвокатско възнаграждение (когато тя не е могла да го направи по-рано в производството, например поради това, че същото е прекратено преди провеждане на устните състезания, както в случая), съгласно действащия процесуален закон, е редът, регламентиран в чл. 248 от ГПК, като компетентен да се произнесе по този ред е същият съд, постановил присъждането на разноските, а не горната спрямо него съдебна инстанция. Произнасянето от последната, в случая – от въззивния съд – за първи път по такова искане, е процесуално недопустимо – също съгласно чл. 248 от ГПК.
По горните съображения, въззивното определение следва да бъде обезсилено – в частта, обжалвана от ответника Б. Д., като делото следва да се изпрати на първоинстанционния съд – по компетентност – за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК по искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК, направено от ищцата Р. К. с подадената от нея частна жалба до въззивния съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА частната касационна жалба с вх. № 913/17.02.2012 г. на Р. П. К.; и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 203/2012 г. по описа на Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение – в частта му по тази частна касационна жалба;
ОБЕЗСИЛВА, по частната касационна жалба с вх. № 892/17.02.2012 г. на Б. Г. Д., определението от 03.02.2012 г. по частно гражданско дело № 6/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта му, с която на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е постановено намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени с определение от 10.11.2011 г. по гр. дело № 318/2011 г. на Дупнишкия районен съд; и ИЗПРАЩА делото на Дупнишкия районен съд – по компетентност – за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК по искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК, направено от Р. П. К. с подадената от нея частна жалба с вх. № 17201/22.11.2011 г.
Определението – в частта, с която се връща частната касационна жалба на Р. П. К. и в същата част се прекратява производството по делото – подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него на жалбоподателката Р. П. К.; а в останалата му част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.