6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№402
[населено място], 19.07.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №136 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК
Образувано е по касационна жалба на „Енергостроймонтаж – ПС- Б“ ЕАД, срещу решение №2073/02.08.2018г. по т.д. №2014/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №121/04.12.2017г. по т.д.№63/2016г. по описа на Врачански окръжен съд, с което „ЕНЕРГОСТРОЙМОНТАЖ-ПС-Б“ЕАД, гр.Белене, е осъдено да заплати на „БУЛМЕКС“ЕООД, [населено място], [община], сумата 23 646,80 лв., представляваща неизплатена цена на доставка на материали и сумата 3 792,04 лв. обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от датата на изпадането в забава до завеждане на исковата молба – 07.06.2016г., сумата 6648 лв., представляваща стойността на неизплатена цена на превоз и сумата 1041,25 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от датата на изпадането в забава до завеждане на исковата молба – 07.06.2016г. по неформални договори за търговска продажба и превоз, материализирани в приложените по делото експедиционни бележки и фактура №[ЕГН]/12.11.2014г., фактура №[ЕГН]/30.11.2014г. и фактура №[ЕГН]/22.12.2014г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 07.06.2016г. до окончателното им изплащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално неправилно, доколкото потвърденото с него решение на Врачански окръжен съд е недопустимо, като постановено при висящи производства по обжалване на пет определения и разпореждания, постановени по т.д.№63/2016г. на Врачански окръжен съд. Касаторът излага доводи, че първоинстанционният съд е обявил делото за решаване въпреки липсата на произнасяне по тези преюдициални оспорвания и не е могъл да съобрази при постановяване на решението си изхода по тях, с което е допуснал неравенство между страните. Прави оплакване, че искането на ищеца за изменение на иска му е връчено след приключване на производството по делото, което също води до недопустимост на постановените по делото решения на първоинстанционния и въззивния съд.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа, че въззивният съд не е обсъдил и възражението му за нередовност на исковата молба и съответно не е изпълнил задълженията си да отстрани нередовностите й, с което е допуснал отклонение от формираната постоянна съдебна практика, обективирана в т.5 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК, решение №74/26.05.2014г. по т.д.№2992/2013г. на ВКС, ТК, ІІ отд., решение №225/11.08.2014г. по гр.д.№6779/2013г. на ВКС, ГК . Поставя като обуславящ за изхода на спора и въпроса: „Допустимо ли е да се постановява решение от съда по съществото на спора при наличие на неприключили съдебни производства по обжалване на определения, с които не се решава спорът по същество?“ Поддържа, че въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът “Булмекс” ЕООД, [населено място], [община], поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Подробни съображения излага в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че представените по делото данъчни фактури, съдържащи установените в Закона за счетоводството реквизити и пътни листи, обективират валидното сключване на договор за търговска продажба по смисъла на чл.318 от ТЗ и валидното възникване на правоотношение по договор за превоз. Приел е, че отразяването на фактурите в счетоводството на страните, посочването им в справката – декларация по ЗДДС и начисляването на ДДС по тях съставлява доказателство за надлежното изпълнение на задължението на доставчика и за възникналото задължение на получателя да плати.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби.
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо. Неоснователни са оплакванията на касатора за недопустимост на същото. От всички изложени в жалбата пороци, недопустимост на постановеното въззивно решение би могло да обоснове само произнасянето на въззивния съд по нередовна искова молба. Съгласно задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени т.5 от ТР №1/2013 от 09.11.2012г. на ВКС, ОСГТК и с т.4 от ТР №1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК и съгласно практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, когато въззивният съд за първи път констатира нередовности на исковата молба, той дава указания на ищеца да ги отстрани, като едва при неизпълнение на тези указания от страна на ищеца в дадения му срок, въззивният съд с решението си обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по делото. Когато ищецът изпълни в срок указанията на въззивния съд и отстрани недостатъците на исковата молба, тя се счита редовно подадена от датата на постъпването й в първоинстанционния съд, като по вече редовната искова молба, въззивният съд определя правната квалификация на спорното право – въз основа твърденията в нея.
В случая, въпреки че не е обсъдил изрично доводите на въззивния жалбоподател за нередовност на исковата молба, въззивният съд е разгледал спора по същество, следователно е приел исковата молба по делото за редовна. Този негов извод е правилен. В исковата молба са изложени достатъчно ясни конкретни твърдения и петитум, с които ищецът е предявил осъдителните искове за заплащането на цената на доставен бетон и инертни материали, както и на транспорта на същите, по три отделни фактури и на мораторна лихва за забава на цената по всяка от фактурите. Неоснователни са оплакванията на касатора, че не са диференцирани по размер претенциите за заплащане на цената по сключените договори за продажба и възнаграждението за превоз, тъй като в исковата молба е посочено изрично каква част от сумите по трите фактури представлява цена на доставената стока и каква част е възнаграждението за транспорт.
Останалите изложени в касационната жалба доводи относно постановяването на първоинстанционното решение при неприключили производства по частни жалби срещу актове на съда, по своята същност са оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, които могат да обусловят неправилност на въззивното решение (чл.281, т.3, пр. 2 от ГПК), но не и процесуална недопустимост. Нормата на чл.229, ал.1,т.4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора, само в хипотезата на висящ преюдициален спор, който е от значение за правилното решаване на обусловеното дело. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014г. по т.д. № 2/2014г. и ТР №8/07.05.2014г. по т.д. №8/2013г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Производствата по обжалване на постановените от съда в хода на производството определения не съставляват висящи преюдициални спорове и съответно не съставляват основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, поради което не биха обусловили недопустимост на постановеното преди приключването им съдебно решение.
Следва да се има предвид, че към датата на постановяване на първоинстанционното решение не са влезли в сила следните актове, постановени по т.д.№63/2016г. на Врачански окръжен съд: определение от 18.10.2017г. за отказ да се приеме за съвместно разглеждане насрещен иск и определение от 15.11.2017г. за отделяне на предявения от касатора насрещен иск, определение от 21.11.2017г., с което е оставено без разглеждане искане за привличане на трето лице – помагач, а също и разпореждания от 01.11.2017г. и 27.11.2017г. за връщане на частни жалби срещу определенията от 18.10.2017г. и 15.11.2017г. Съгласно задължителните разяснения в т.7 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК определението за отказ за приемане на насрещен иск и отделянето му на основание чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК не подлежат на обжалване. Неправилният отказ да бъде конституирано трето лице помагач също не може да се отрази на допустимостта на решението по иска, по който е образувано съдебното производство. Третото лице – помагач не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да бъде предявен в самостоятелен процес. При недопускане на трето лице – помагач в процеса производството между главните страни продължава, а постановеното по спора решение няма да притежава установително действие в отношенията между недопуснатото трето лице и главната страна.
Поради изложеното постановеното от въззивния съд решение не следва да бъде допускано до касационен контрол заради негов порок по смисъла на чл.281 т.2 от ГПК. Същото не следва да бъде допускано до касация и на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК доколкото поставеният в изложението по чл.281 ал.3 т.4 от ГПК въпрос е свързан с оплакването на касатора за недопустимост на постановеното решение, каквато в случая не е налице.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без анализ и излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 от ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или съответно който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В случая тези пороци не са налице. Изложените твърдения, че въззивният съд не е съобразил възраженията за постановяване първоинстанционното решение при наличието на висящи производства по обжалване на постановени по делото определения и не се е произнесъл по възраженията във въззивната жалба за неоснователност на предявения иск, са оплаквания за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Те обаче съставляват основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2073/02.08.2018г. по т.д. №2014/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.