О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №402/07.07.2014 г.
Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четвърти юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Геника Михайлова
Гергана Никова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3973 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от ответника П. И. Н. срещу определение № 1360/ 13.05.2014 г. по ч. гр. д. № 1117/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане неговата частна жалба срещу определение от 05.03.2014 г. по гр. д. № 88/ 2014 г. на Пловдивски районен съд.
От ответниците по частната жалба М. К. А. и Р. А. Г. не постъпват отговори.
С обжалваното определение въззивната инстанция е преградила по-нататъшното развитие на делото по частната жалба на П. И. Н. срещу определението на първата инстанция. Ето защо отнесената до Върховния касационен съд частна жалба има допустим предмет (чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, т. 1 ГПК). Тя изхожда от легитимирана страна – подадена е от ответника, чието право на частна жалба въззивният съд е отрекъл. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Следователно частната жалба, отнесена за разглеждане пред Върховния касационен съд, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Пред въззивния съд е обжалвано определение, с което първостепенният се е ограничил да отбележи възражението на ответника, че предявените искове са недопустими, но не се е произнесъл изрично по него и е процедирал в изпълнение на останалите свои правомощия по чл. 140 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Определението, с което първостепенният съд не е разгледал по същество възражението на ответника за наличието на пречка за допустимост на исковете, не е преграждащо. Чрез него първостепенният съд имплицитно е приел, че исковете са допустими. П. акт на съда по предварителния въпрос за допустимостта на иска е самостоятелен предмет на инстанционен контрол в две хипотези: 1) когато решава подведомствеността на делото (чл. 15, ал. 2 ГПК) и когато решава подсъдността на делото (чл. 121 ГПК). Не с тези въпроси е свързан отводът на ответника. В писмения отговор на исковата молба той е възразил за надлежната легитимация на ищците по предявените искове. Следователно няма и норма, която предвижда, че определението, с което първата инстанция имплицитно е приела предявените искове за допустими, е предмет на самостоятелен инстанционен контрол. Така втори се явява въпросът, че първоинстанционният съд дължи да разгледа процесуалното възражение (отвод) най-късно с решението. Този пропуск подлежи на инстанционен контрол, но едва към етапа на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, защото въпросът касае неговата допустимост. С обжалваното определение въззивният съд е приел същото и е приложил правилно чл. 274, ал. 1 ГПК, оставяйки без разглеждане по същество частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд по чл. 140 ГПК.
При тези мотиви, настоящият състав на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. И. Н. срещу определение № 1360/ 13.05.2014 г. по ч. гр. д. № 1117/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.