О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 402
гр. София , 14. 05. 2010 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1762/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
М. М. Т. е подала касационна жалба срещу решение № 197 от 18.06.2009 г. по гр.д. № 394 от 2009 г. на Окръжен съд, гр. В., с което е отменено решение № 133 от 23.02.2009 по гр.д. № 1* от 2007 г. по описа на Великотърновския районен съд и М. М. Т. и П. В. Т. са осъдени да възстановяват собствеността и предадат владението на В. К. П. върху 1/3 идеална част от дворно място , цялото с площ от 150 кв.м. , представляващо УПИ Х-1070 от кв.85 по ПУП на гр. В., заедно с ? идеална част от самостоятелно жилище , състоящо се о две стаи, сервизни помещения , намиращо се на най-горния етаж от построената в дворното място къща ,заедно с ? идеална част от две северозападни стаи над магазина , заедно с 7/24 идеални части от тавански помещения , заедно с 7/24 идеални части от маза и обща тоалетна в долния етаж на сградата , както и 1/3 идеална част от общите части на сградата , а по настоящем представляващ ? идеална част от жилището на най-горния етаж, състоящо се от две североизточни стаи и две югоизточни стаи , тоалетна в северозападната част на етажа , коридор и стълбище за етажа под него със самостоятелен вход към улицата. В касационната жалба се навеждат основания за неправилност на решението при условията на чл.281, т.3 ГПК.
В представеното изложение се прави искане за допускане на касационно обжалване при условията на всички хипотези на чл.280, ал.1 ГПК на решението по процесуалният въпрос за допустимостта на решение, с което съдът се е произнесъл “свръх петитум” ; по материално правният въпрос за валидността на договора за прехвърляне на недвижим имот, сключен в нарушение на разпоредбата на чл.202 ЗУТ , т.е. прехвърляне на обект, който не отговаря на строителните правила и норми . Вторият материално правен въпрос , поставен от касаторите е необходимо ли е установяването на дарствен мотив за действителност на договора за дарение и на последно място по въпроса ,може ли да се приложи кратката давност за придобиване на право на собственост спрямо лице, получило владението на имота с постановление за възлагане от съдебен изпълнител при извършена публична продан.
Ответника В. К. П. е депозирал отговор, в който излага съображения в подкрепа на решението и такива за недопускане на касационна проверка на същото.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на М. М. Т. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК по поставените в изложението въпроси.
В. К. П. е предявил иск за ревандикация срещу М. М. Т. и П. В. Т. на ? идеална част от жилището, ситуирано на втория етаж от жилищната сграда в гр. В., ул. “. № 25 за което е представил н.а. № 3* т.02, рег. № 4* н.д. № 223 от 2006 г. В хода на съдебното производство, при защитата си по иска, ответниците Т са навеждали правопогасяващи възражения, поставените в изложението като материално правни въпроси, обуславящи допускането на касационна проверка на съдебният акт. Те са подържали, че са във владение на имота на правно основание – собственост, която са придобили с постановление за възлагане от 26.10.1999 г. , издадено по изп. д. № 1* от 1997 г. на СИ при Великотърновския РС и изтекла в тяхна полза пет годишна придобивна давност. Окръжен съд, гр. В. е уважил иска , считайки , че ищеца е установил правото си на собственост, а ответниците държат имота без правно основание. В диспозитива към решението е описал имота и съобразно нотариалният акт за собственост , представен от ищеца и съобразно описанието на вещото лице за неговото състояние към момента на постановяване на решението. В описанието на имота са включени и тоалетната и коридора , които не се съдържат в петитума на исковата молба. Решението обаче не е постановено “плюс петитум “ защото с него съдът се е произнесъл по заявеното спорно право за ревандикация по отношение на претендираният имот. Обстоятелството , че в решението са включени и сервизни помещения, които са прилежащи към жилището не налага извод за произнасяне по незаявено спорно право. Правилното и пълно описание на имота не представлява произнасяне по незаявено спорно право или на непредявено основание. В тази насока е и трайната съдебна практика , която се установява и от представените от касаторката решения.
Втората група въпроси, по които касаторката счита, че следва да се допусне касационно обжалване касаят материално – правната, активна легитимация на ищеца , т.е. неговото право на собственост. Решението на въззивната инстанция по тези въпроси съответства на практиката на ВКС, липсва противоречие с други аналогични решения на въззивните съдилища и не предизвиква необходимост от промяна на вече съществуващите правни разбирания по тези въпроси.
Като основание за нищожност на извършеното дарение, ответниците считат липсата на дарствен мотив.
Правното основание за сключването на договор за дарение включва безвъзмездното прехвърляне от едно лице на част от своето имущество на друго лице без насрещен еквивалент. При договора за дарение основанието е свързано и с неговия мотив , т.е. с разнообразните съображения на едно лице да прехвърли безвъзмездното част от своето имущество на надареният без насрещна престация- т.е. да сключи този едностранен договор. В правната доктрина се застъпва становището, че мотива може да бъде “незаинтересован”, но може да бъде и “възнаградителен”. Този мотив следва да бъде отразен в договора за дарение. В настоящия случай мотива не е изложен и той по-скоро е “незаинтересован”.
С оглед на тези разсъждение правилно въззивният съд е стигнал до извода , че нотариалният акт , легитимиращ собствеността на ищеца е валиден , тъй като не са налице условията на чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 226, ал. 3 ЗЗД. В чл. 226, ал.3 ЗЗД се посочва, че мотива на дарението не следва да е противен на закона или да противоречи на добрите нрави. В настоящия случай аргументи в полза на тезата, че дарственият мотив е противен на закона или на добрите нрави , които да са подкрепени с доказателства не са налице. В тази посока изложените съображения от въззивният съд са в съответствие с константната практика на ВКС и се споделят от настоящия състав.
В съответствие с практиката е прието и че прехвърленото жилище, макар да не отговаря на строителните правила и норми, действащи към настоящия момент е годен обект на гражданския оборот защото е изградено преди 17.05.1963 г. в настоящия си вид и от тогава съществува като такова. Този извод се базира и на удостоверението, издадено от главният архитект на община “. въз основа на § 16 от ПР на ЗУТ за търпимост на жилищата в сградата. С цитираната разпоредба закона възлага на техническите органи да извършат преценката относно архитектурно строителната търпимост на обекта и неговата годност да участва в гражданския оборот. Именно при тези условия и касаторите- ответници са поискали възлагане на същото жилище и по настоящето дело претендират да са негови собственици , придобили го въз основа на сложен смесен фактически състав – постановление за възлагане и придобивна давност.
На последно място вззивният съд в съответствие с константната практика на ВКС е отговорил и на въпроса относно правото на собственост на касаторите, т.е. разгледал е третият елемент от фактическият състав на ревандикацията, правното основание на което ответниците упражняват фактическата власт върху имота. В тази насока основателно е посочено, че ако беше налице влязло в сила възлагателно постановление, което съдържа някакъв порок, за които приобретателите не са подозирали , то биха могли да се позоват на давността по чл.79, ал.2 ЗС. В случая обаче постановлението за възлагане е било отменено с решение от 8.03.2008 г. по гр.д. № 146 от 2001 г. на ВТОС , поради което не е налице и правно основание, което да е годно да ги направи собственици съгласно изискванията на разпоредбата на чл.70, ал.1 ЗС.
Всички изложени съображения мотивират настоящия състав на ВКС да приема , че не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК , поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 197 от 18.06.2009 г. по гр.д. № 394 от 2009 г. на Окръжен съд, гр. В. при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: