О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 25.06.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 107/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД “Б” АД, гр. С. срещу решение от 23.11.2009 г. по гр. д. № 2534/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав, с което е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд, 53 състав решение от 27.05.2008 г. по гр. д. № 18440/2006 г. за отхвърляне на предявения от застрахователното д. срещу Ч. П. Ш. от гр. С. регресен иск по чл. 402 ТЗ /отм./ във връзка с чл. 45 ЗЗД за сумата 2 501 лв. – платено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на увредения в причиненото от ответника пътно-транспортно произшествие от 01.10.2005 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че по отношение механизма на процесното пътно-транспортно произшествие съдът неоснователно е кредитирал показанията на осигурените от ответника двама свидетели, въпреки тяхната противоречивост, непоследователност и несъответствие с протокола от пътно-транспортното произшествие като официален документ и заключенията на единичната и тройната авто-техническа експертиза. Релевира оплакване и за нарушение на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, изразяващо се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и за недопускане на поискания с въззивната жалба свидетел Й.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба , касаторът обосновава допускане на касационното обжалване с твърдението, че в атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси, свързани с кредитирането на свидетелските показания и доказателствената им сила в хипотезата, когато, макар да не са налице предпоставките на чл. 136 ГПК /отм./, същите са опровергани от другите доказателства по делото. Твърди, че доколкото в закона и в съдебната практика не е установен ясен критерий за преценка достоверността на свидетелските показания, поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – Ч. П. Ш. от гр. С. моли да не бъде допуснато касационното обжалване, тъй като не са налице изискванията на чл. 280 ГПК. Подробни съображения излага в писмен отговор от 26.01.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, не е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от ЗД „Б” АД, гр. С. срещу Ч. П. Ш. от гр. С. регресен иск, въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищеца, че именно ответникът е станал причина за процесното пътно-транспортно произшествие. Този извод е базиран на заключението на единичната авто-техническа експертиза и особеното мнение на едното от вещите лица /Павел Д. / от тройната такава, съгласно които описаните в констативния протокол за ПТП щети по застрахования при ищеца автомобил “Б” не отговарят на описания в същия протокол механизъм на ПТП. Отказът на въззивния съд да възприеме заключението на тройната експертиза е мотивирано със съображението, че същото почива единствено на предположения, а не на реални факти, както и поради противоречието на описания в него механизъм на произшествието с констатираните щети по управлявания от ответника лек автомобил “Н”. Във връзка с оспорването на данните относно механизма на ПТП, съдържащи се в констативния протокол, решаващият състав не е взел предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от ответника, поради това, че свидетелката Ш/съпруга на ответника/ е заинтересована от изхода на делото, а свидетелят И/съставил констативния протокол/ – няма непосредствени впечатления от начина, по който е настъпило произшествието.
С оглед мотивите на атакуваното решение, настоящият състав намира, че в случая не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на конкретното дело. Фактическите изводи, до които е достигнал решаващият състав относно механизма на процесното пътно-транспортно произшествие и по-конкретно – че претендираните от ищеца щети не са причинени от действията на ответника, изобщо не почиват на гласните доказателства. В мотивите на съдебния акт изрично е посочено, че във връзка с оспорването на констативния протокол показанията и на двамата свидетели не следва да бъдат кредитирани, като са изложени конкретно и причините за този отказ. Следователно, фактическата обстановка е приета за установена от останалите доказателства по делото и преди всичко от заключенията на двете авто-технически експертизи, а не от свидетелските показания. С оглед на това, напълно неоснователно е поддържаното от касатора становище, че свидетелските показания са предопределили изхода на правния спор. Ето защо, поставените от него въпроси във връзка с доказателствената стойност на същите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поради това, не следва да бъде обсъждано поддържаното по отношение на тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 23.11.2009 г. по гр. д. № 2534/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: