О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 08.07.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 227/2009 година
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 295, ал. 1 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби „Д” А. /. несъстоятелност/, гр. Р., депозирани от синдика на дружеството и от назначения на същото о. представител, срещу решение № 353 от 10.12.2008 г. по в. т. д. № 599/2008 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която при новото разглеждане на делото по реда на чл. 218з ГПК /отм./, след частична отмяна на постановеното от Русенски окръжен съд решение № 43 от 22.05.2007 г. по т. д. № 7/2007 г., е уважен предявеният от „Ф” О. , гр. В. иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 47 495.77 лв., като в полза на същия е признато за установено съществуването на вземане към несъстоятелния длъжник в размер на посочената сума, представляваща стойността на направени разходи за подобрения в наетия по договор от 28.07.2000 г. имот – помещение за хранене.
В двете касационни жалби са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оплакванията на касатора са за това, че: при постановяване на акта не са обсъдени всички негови доводи; не са преценени и анализирани събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, взаимна връзка и зависимост; не са взети предвид настъпилите в хода на процеса факти, а именно – взетата част от подобренията от самия наемодател; не е доказано извършването на подобренията, стойността на същите; не е отчетена липсата на доказателства за извършването на подобренията, в т. ч. за момента на извършването им, за стойността им и за несъществуването им понастоящем; неправилно съдът е квалифицирал предявения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като не е отчел наличието на договор между страните и липсата на конкретна уговорка в него относно поемането на разноските за извършеното преустройство на наетия обект.
В приложените към касационните жалби изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, именно: по процесуалноправните въпроси – 1. за задължението на съда по чл. 188, ал. 1 и ал. 3 ГПК /отм./ при постановяване на решението да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и да вземе предвид настъпилите след завеждане на иска факти, които са от значение за спорното право и 2. – за задължението му по чл. 157, ал. 3 ГПК /отм./ да обсъди заключението на експертизата заедно с другите доказателства и по материалноправните въпроси – 1. може ли при наличието на договор за наем на имот извършените в него подобрения да се претендират с иск по чл. 59 ЗЗД; 2. към кой момент се преценява има ли подобрителят на чужд имот право на обезщетение за тези подобрения и 3. – как се определя размерът на обогатяването и обедняването и каква е връзката между тях.
В подкрепа на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се позовава на следната практика на Върховен съд и Върховен касационен съд: ТРОСГК № 85/68 г.; ППВС № 6/74 г.; ППВС № 1/79 г.; решение № 78 от 10.02.1986 г. по гр. д. № 868/85 г. на С, ІІ г. о.; решение № 2* от 15.12.1994 г. по адм. д. № 6262/93 г. на ВС, ІІІ г. о.; решение № 1* от 24.10.2007 г. по гр. д. № 1072/2006 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 851 от 16.10.1985 г. на ІІ г. о. и определение № 118 от 01.12.2008 г. по т. д. № 683/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът по касация – “Ф” О. , гр. В. заявява становище за недопускане на касационното обжалване по съображения, развити в писмен отговор от 27.02.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени частично първоинстанционното решение на Русенски окръжен съд и да уважи предявения от „Ф” О. , гр. В. срещу „Д” А. /. несъстоятелност/, гр. Р. установителен иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 59, ал. 1 ЗЗД в размер на сумата 47 495.77 лв., представляваща стойността на извършени от ищеца по този иск подобрения в наетия с договор от 28.07.2000 г. недвижим имот, при новото разглеждане на делото по реда на чл. 218з ГПК /отм./, съобразявайки дадените от Върховен касационен съд задължителни указания по прилагането на закона, въззивният съд е приел, че сумата, с която ищецът се е обеднил в резултат на извършването на процесните подобрения съвпада изцяло със сумата, с която ответникът се е обогатил вследствие на тези подобрения. Според решаващия състав, тази сума се съизмерява с направените от дружеството-наемател действителни разходи за извършването на подобренията, явяващи се спестени за ищеца средства за собственото му имущество. Размерът на разходите е определен на база преките разходи за извършване на подобренията, възлизащи на сумата 49 827.57 лв. според заключението на допуснатата при новото разглеждане на делото техническа експертиза, като от същата е приспадната сумата 2 331.80 лв., представляваща стойността на две вътрешни преградни стени от зидария „Итонг”, заплатена на ищцовото дружество от новия собственик на имота ЕТ „Д”.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Доколкото предмет на касационно обжалване е въззивно решение, постановено при повторно разглеждане на делото, съгласно императивната разпоредба на чл. 295, ал. 1 ГПК, същото може да бъде обжалвано само за нарушения, допуснати при новото разглеждане на делото. Именно с тези нарушения следва да бъдат свързани и заявените основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Нарушенията, допуснати при първоначалното разглеждане на делото, независимо дали са били заявени или не в първото касационно производство, са ирелевантни за новото касационно обжалване, тъй като са преклудирани.
В настоящия случай, с оглед мотивите на отменителното решение на Върховен касационен съд и дадените в него задължителни указания във връзка с квалификацията на предявения иск като такъв по чл. 694, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и за прилагането на Постановление № 1/79 г. на Пленума на Върховен съд, следва да се приеме, че предметът на новото въззивно разглеждане се изчерпва единствено с определяне размера на обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, настъпили в резултат от извършването на процесните подобрения. Поради това, релевантни за настоящото касационно производство са само онези нарушения, допуснати при новото въззивно разглеждане, които са свързани с така очертания предмет на новото въззивно разглеждане. Всички останали нарушения, които са били заявени или не са били, но е следвало да бъдат заявени при първото касационно обжалване, се явяват преклудирани и не могат да обосноват допускане на новото касационно обжалване.
С оглед изложеното, от значение за касационното обжалване на новото въззивно решение, постановено от Великотърновски апелативен съд, се явяват единствено оплакванията за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ГПК /отм./ и във връзка с определяне размера на обогатяването и обедняването и следователно релевантни за преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК са само въпросите, относими към тези нарушения. Обсъждането на останалите заявени от касатора въпроси е недопустимо.
По отношение обаче на посочените два въпроса, които безспорно са от значение за изхода на конкретното дело, не може да се счете, че са осъществени изискванията, специфични за поддържаните от касатора основания.
Неоснователно е твърдението, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд. При преценката на заключението на допуснатата нова техническа експертиза въззивният съд не се е отклонил от практиката, свързана с прилагане на разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ГПК /отм./, според която за съда не съществува задължение за приемане на заключението, а е длъжен да цени същото заедно с всички останали доказателства. Решаващият състав не е възприел „безрезервно” заключението, а е извършил съответни корекции в посочената от експерта сума на разходите и при определянето на размера им и съобразил настъпилия в хода на процеса факт на плащане на част от тези подобрения.
Няма противоречие на въззивното решение и по отношение на материалноправния въпрос за определяне размера на обедняването и обогатяването. Задължителната практика, съдържаща се в ППВС № 1/79 г., с оглед на която именно са и дадените в отменителното решение на Върховен касационен съд указания, е съобразена напълно от новия въззивен състав, като същия е изследвал и съпоставил стойността на обедняването на ищеца с обогатяването на ответника и връзката между тях, констатирайки съвпадането на двете стойности.
На второ място, не е налице и второто поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Такова ще е налице при неяснота на дадена правна норма, противоречивото й тълкуване и прилагане от съдилищата, липса на практика или неправилност на съществуващата практика и необходимост от изоставянето или промяната й. Тези условия в случая не са налице. По поставените от касатора въпроси е налице голяма по обем практика на Върховен касационен съд, която е напълно ясна и последователна, като по материалноправния въпрос е налице и задължителна практика – факт, който е достатъчен да изключи допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че касационното обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 353 от 10.12.2008 г. по в. т. д. № 599/2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: