О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 22.06.2009год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 368 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “Е” Е. , гр. Б. срещу въззивното решение № 178/ 04.11.2008 г. по в. гр. д. № 281/2007 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 341/12.01.2007 г. по гр. д. № 372/2005 г. на Районен съд, гр. Ц.. С решението си районният съд се е произнесъл по предявен иск като частичен с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, и осъдил “Е” Е. да заплати на “Е” О. сумата 6 400 лв. и 1 280 лв. ДДС, съставляваща дължимо възнаграждение по сключен договор за изработка на ел. инсталация на хотел ”З”, гр. П..
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон /чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК (отм.)/, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Към касационната жалба са изложени основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторът счита, че с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно досежно изпълнението на договор за изработка и конкретно за изплащането на възнаграждение на изпълнителя. Поддържа се, че при неуговорено възнаграждение, размерът му се установявал по единични цени при приемане на работата, което не било съобразено от въззивната инстанция.
Посочва се като втори съществен материалноправен въпрос несъобразяване с нормативната уредба на правния институт за данък добавена стойност – чл. 56, ал. 6 ЗДДС.
Като процесуалноправен въпрос се сочи произнасянето на съдилищата по частичен иск и неотчитане на факта, че “ищецът не бил конкретизирал размера на частичните претенции по позиции”.
В допълнителното си изложение жалбоподателят е посочил, че представя решения на ВКС и други съдилища от значение за точното прилагане на ЗДДС и ЗЗД.
Ответникът по касация – ”Е” О. , в писмен отговор е изразил становище за недопускане на касационно обжалване по реда на чл. 280 и сл. ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
С постановеното въззивно решение Бургаски окръжен съд, произнасяйки се по иск, който е квалифицирал с правно основание по чл. 266 ЗЗД, е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, въз основа на сключен между тях устен договор за изработка на ел. инсталация на хотел ”З”. С писмо от 12.11.2002 г. ответникът по иска се е задължил да заплати на ищеца възнаграждение в размер на стойността на инсталацията, вместо отдаване под наем на ресторанта, както е била първоначалната уговорка. Според съда, в доказателствената тежест на ответника е да установи изпълнение на това свое задължение за заплащане на възнаграждението, при съобразяване на факта, че на 16.06.2003 г. е издадена фактура, и че по нея ответникът е изплатил част от стойността на извършени СМР.
Наистина въпросът за изпълнението на търговския договор между страните е съществен и въз основа на него се преценява в конкретния случай основателността на иска по 266 ЗЗД.
След като е бил очертан обстойно от съдилищата предмета на делото и е посочено кому и за какви факти и обстоятелства по иска е тежестта за доказване, въззивният съд след преценка на доказателствата е приел, че искът е доказан по основание и размер. Въпросът за виновното неизпълнение на договорните задължения е съществен, но в случая решаващият извод на съда е изграден на основата на преценка на конкретните факти и обстоятелства и дори и да се приеме, че е налице общият критерий за допустимост на касационното обжалване по ал. 1 на чл. 280 от ГПК, то не би могло да се приеме, че са налице допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице основанието за допустимост по т. 3 следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда, да бъде непълна, неясна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, пред каквато хипотеза не сме в настоящия случай. Както по отношение на нормите, регулиращи отношения по договор за изработка в ЗЗД, така и досежно нормативната уредба на данък добавена стойност по ЗДДС е налице достатъчно съдебна практика, и въззивното решение съдържа разрешение, което не е в отклонение от тази практика. Твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, формулирани като съществен въпрос, свързан с предявен частичен иск и претенция за извършени СМР в общ размер, без индивидуализация по пера, са относими към основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Бургаски окръжен съд въззивно решение № 178/104.11.2008 г. по в. т. д. № 281/2007 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 178/04.11.2008 г. по в. гр. д. № 281/2008 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: