О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София, 19.09.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1926/2018 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№2774/26.3.2018 г., подадена от Прокуратура на Република България, чрез С. Я. – прокурор при Окръжна прокуратура – П., срещу определение №134/06.3.2018 г. по гр.д.№832/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
С обжалваното определение е изменено решение №18/16.01.2018 г. по гр.д.№832/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта за разноските като освен разноски за първоинстанционното производство Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. С. М. от [населено място], област П., и разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лева.
За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В конкретния случай, съдът е стигнал до извод, че при частично уважаване на въззивната жалба, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски, сторени във въззивното производство, съразмерно на частта по въззивната жалба, която не е уважена, и при направени от молителя – ищец, разноски в размер на 1200 лева, на него му се следват 600 лева. Не е зачетено направеното от Прокуратурата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед цената на предявените искове, както и че същото отговаря на минималните размери на адвокатското възнаграждение, предвидено в чл.7, ал.2, т.т.1 и 3 от Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се позовава на частичното. Моли се за отмяната му.
Ответникът по частната жалба – А. С. М., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира следното:
Частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Определението на Пазарджишкия окръжен съд е неправилно.
Законосъобразно въззивната инстанция е обосновала изводите си с разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК и предвиденото в чл.7, ал.2, т.т.1 и 3 от Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След като въззивната жалба на Прокуратурата на Република България е уважена само частично, за неуважената част същата дължи на ответника по жалбата деловодни разноски, извършени от последния в размер на неуважената част. В конкретния случай, обаче възнаграждението за адвокат на ищеца, също въззивник, е формирано не само въз основа на въззивната жалба на ответника по исковата молба, но и въз основа на собствената му въззивна жалба, с която е обжалван първоинстанционният съдебен акт в частта, с която претенцията е отхвърлена за размера от 2000 лева до 8000 лева, и която въззивна жалба не е уважена изцяло. Поради това дължимите на ищеца разноски следва да се формират от цялостния резултат по спора във въззивното производство, което включва неуважаване на част от искането във въззивната жалба на ответника по исковата молба, така и пълното неуважаване на въззивната жалба на ищеца.
Ето защо дължимите разноски на ищеца във въззивното производство са в размер на 150 лева, което съответства на 1/8 уважена част от предявения иск.
Доколкото в останалата част, за сумата 150 лева, определението не е обжалвано, същото е влязло в законна сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №134/06.3.2018 г. по гр.д.№832/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, с която е уважена претенцията за разноски за разликата от 150 лева до 600 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на А. С. М. от [населено място], област П., за присъждане на разноски за въззивното производство в размер на 450 лева.
Обжалваното определение в останалата част, за сумата 150 лева, е влязло в законна сила.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: