О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
гр. София, 26.03.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1220 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1500/23.07.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 1677/2012 г. на Варненския окръжен съд (В.). С него е отменено решение № 1028/26.03.2010 г. по гр. дело № 13691/2009 г. на Варненския районен съд, – в частта му, с която са отхвърлени, предявените от С. И. О. срещу жалбоподателя, искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, и вместо това тези искове са уважени, като ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението му със заповед № 602/30.11.2009 г. на изпълнителния директор на дружеството-касатор, длъжност „водач на МПС – пристанищен механизатор” към отдел „Тилова механизация” на дружеството-касатор и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 6 928.80 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение през периода 01.12.2009 г. – 31.05.2010 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 14.12.2009 г. до окончателното й изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени разноски и държавни такси по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът С. И. О., в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, както и в касационната му жалба, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран следният процесуалноправен въпрос: „неспазването на задължителните указания на ВКС, дадени при условията и действието на чл. 293 от ГПК, предпоставка ли е за повторното разглеждане на делото от ВКС при условията на чл. 295 от ГПК”. Касаторът навежда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение № 161/05.06.2012 г. по гр. дело № 1173/2010 г. състав на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е обезсилил решение № 744/08.06.2010 г. по гр. дело № 886/2010 г. на В. – в частта му, с която въззивният съд се е произнесъл по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, които са предмет и на настоящото производство, и е върнал делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Съставът на ВКС е констатирал нередовности на исковата молба в частта й по посочените искове, които не са били отстранени, а именно: В уточняващата си молба ищецът не е отразил периода на оставане без работа и общата сума, която счита, че му се дължи съобразно фактическия състав на чл. 225, ал. 1 от КТ, а е заявил претенция по чл. 225, ал. 3 от КТ и е въвел петитум на иска спрямо същата при неясно посочени начална и крайна дата. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е бил уточняван, без да се съобрази несъотносимостта му към фактическия състав на чл. 225, ал. 3 от КТ. Освен това съставът на ВКС е приел, че въззивният съд е постановил решение по спора, без да разгледа и реши исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ според точния смисъл на закона, като е допуснал неправилно тълкуване на чл. 345, ал. 1 от КТ с мотив за прекратяване на трудовия договор по силата на закона, въпреки ясната, пълна и непротиворечива правна уредба, предвиждаща прекратяване на трудовия договор с акт на работодателя. С оглед на това, предходният състав на ВКС е дал указания при новото разглеждане на делото да се отстранят посочените нередовности.
В изпълнение на така дадените му указания от ВКС, при новото разглеждане на делото въззивният съд от своя страна – с определение № 1653/13.06.2012 г. е дал на ищеца подробни указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба. Ищецът е отстранил тези нередовности в срок, като с молба с вх. № 20491/25.06.2012 г. е заявил, че исковете, които е предявил са за възстановяване на заеманата от него преди уволнението му със заповед № 602/30.11.2009 г. на изпълнителния директор, длъжност „водач на МПС – пристанищен механизатор” към отдел „Тилова механизация” на [фирма] и за присъждане на обезщетение за оставането му без работа в резултат на уволнението му с тази заповед, като периодът, за който се претендира обезщетението е от 6 месеца, считано от 30.11.2009 г., а общият размер на обезщетението е 6 928.80 лв.
С обжалваното въззивно решение са разгледани така уточнените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Предвид установените по делото обстоятелства (че ищецът е заемал процесната длъжност преди дисциплинарното му уволнение със заповед № 602/30.11.2009 г., че е останал без работа през процесния шестмесечен период и размера на брутното му трудово възнаграждение за последния цял отработен месец преди уволнението му на 30.11.2009 г.), както и предвид влязлото в сила предходно въззивно решение по делото в частта му, с която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като е отменено като незаконно дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № 602/30.11.2009 г., въззивният съд е уважил тези искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. В тази връзка в мотивите към обжалваното решение са изложени и съображения, че с получаването на съобщението от съда по чл. 345, ал. 1 от КТ действието на трудовия договор се възстановява, поради което до прекратяването му на някое от предвидените в КТ основания то продължава да съществува, като в хипотезата, при която работникът не се яви да заеме предишната си работа в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ, трудовото правоотношение не се прекратява автоматично по силата на закона, а възниква фактическият състав на основанието по чл. 325, т. 2 от КТ за прекратяването на трудовия договор, за което прекратяване е необходим писмен акт на работодателя съгласно чл. 335, ал. 1 от КТ.
От горното е видно, че при новото разглеждане на делото въззивният съд надлежно е изпълнил задължителните указания, дадени му от ВКС по приложението, както на процесуалния закон (относно отстраняването нередовностите на исковата молба), така и на материалния закон (относно тълкуването на чл. 345, ал. 1, във вр. с чл. 325, т. 2 и с чл. 335, ал. 1 от КТ). При това положение, формулираният от касатора правен въпрос не е от значение за изхода на спора по делото и не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Предвид разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, този процесуалноправен въпрос не представлява такова общо основание, и с оглед неговата формулировка, която е насочена към самото допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288, във вр. с чл. 295 от ГПК. С обжалваното въззивно решение окръжният съд по никакъв начин не е разрешавал такъв процесуалноправен въпрос, какъвто е формулиран от касатора – дали неизпълнението на дадените от ВКС задължителни указания по чл. 294, ал. 1, изр. 2 от ГПК представлява предпоставка за повторното разглеждане на делото от ВКС при условията на чл. 295 от ГПК. Такъв процесуалноправен въпрос изобщо не е стоял (а и не би могъл да стои) за разрешаване пред въззивния съд, поради което той не е и обуславящ правните му изводи по делото в обжалваното решение.
Предвид гореизложеното, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице, наведеното от жалбоподателя общо основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1500/23.07.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 1677/2012 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.