4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
С. 29.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1304/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищецът Н. Д. И. от [населено място] чрез пълномощника си адв. Е. К. обжалва въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, възз. г.о., ІХ с-в, № 1304 от 12.07.2012г. по в.гр.д. № 1082/2012г. в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, ХVІІІ гр. с-в, № 1364 от 30.04.2010г. по гр.д. 18296/2009г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Д. И. против [община] иск по чл. 200 КТ за разликата над 10 000 лв. до пълния размер 50 000 лв.
[община] чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Т. Т. обжалва въззивното решение в частта, с която искът е уважен за сумата 10 000 лв.
Всяка от страните в подадените писмени отговори моли да не се допусне касационно обжалване по жалбата на другата страна.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при наличието на трудово правоотношение между страните към момента на увреждането и признаване по надлежния ред на злополуката за трудова, предявеният иск намира правно основание в чл. 200 КТ. От фактическа страна е приел, че при настъпилото по време на работа ПТП на 14.08.2006г. ищецът е получил увреждане на дясното око, наложило по-късно операция на същото око независимо от възпалителните процеси на очите, които пострадалият е имал преди злополуката. Приел е, че увреждането е с необратим характер и е довело до 15% намалена трудоспособност. Относно размера на обезщетението е взел предвид представените медицински документи, изслушаната съдебномедицинска експертиза и показанията на разпитания свидетел. Съобразил е характера на вредите, техния обем и интензитет и продължителността на проявлението им, както и цялостното отражение на уврежданията върху правната сфера на увреденото лице. На следващо място е обсъдил възражението на ответника за допусната груба небрежност и го е приел за основателно, поради което и съгласно чл. 201, ал. 2 КТ е намалил определеното обезщетение от 20 000 лв. на 10 000 лв. Като груба небрежност е оценил нарушаването от ищеца на правилата на Закона за движение по пътищата, установено от представените по делото протокол за ПТП от 14.08.2006г., акт за установяване на административно нарушение от същата дата /подписан от ищеца без възражения/ и признанията на ищеца в писменото становище от 17.02.2010г. Въз основа на посочените по-горе документи е приел, че вина за настъпването на ПТП има единствено ищецът.
1. По касационната жалба на ищеца:
К. Н. Д. И. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС и със съдебната практика, евентуално поради значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по материалноправните въпроси „само фактът на нарушаване на правилата за движение по пътищата, без да се съобразява субективното отношение на пострадалия, обосновава ли извод за допусната груба небрежност” и „намаляването наполовина на определеното обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ не нарушава ли принципа на чл. 52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на претърпените вреди”, както и по процесуалноправния въпрос как следва да се докаже допринасянето на пострадалия за трудовата злополука чрез груба небрежност.
За установяване на противоречива съдебна практика по първия въпрос е представил решение № 719/2009г. І г.о. ВКС с което е прието, че не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда мотивира прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, а само субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяване на грубата небрежност като елемент от неговото виновно действие; и решение № 432/2010г. ІV г.о. ВКС с което по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика е отговорено отрицателно на въпроса дължи ли съдът служебно произнасяне при съпричиняване на вредите от страна на работника по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Приложеното решение на Варненския окръжен съд от 02.02.2011г. по гр.д. № 204482010г. е без отбелязване за влизане в сила.
ВКС намира, че от представените съдебни решения не се установява твърдяното противоречие в съдебната практика по първия от поставените въпроси. Грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ представлява виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането, определено като неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка – решение № 1884/2005г. по гр.д. №1404/2003г. ІІІ г.о. ВКС, в което е прието, че не всяко нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд представлява нарушение с груба небрежност, а само онова, при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният работник би положил в подобна обстановка. В същия смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 510 по гр.д. № 1923/2009г. ІV г.о. ВКС. Относно наличието на груба небрежност, изразяваща се в нарушения на правилата за движение по пътищата, по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика са постановени решение № 79/27.02.2012г. по гр.д. № 673/2011г. ІV г.о. ВКС и решение № 18/08.02.2012г. по гр.д. № 434/2011г. ІІІ г.о. ВКС. С първото от тях обезщетението е намалено с 60% поради проявена от пострадалия груба небрежност – управляване на автомобила с висока, несъобразена с пътната обстановка скорост, довела до пътнотранспортно произшествие единствено по вина на пострадалия. С второто решение е даден положителен отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, а именно може ли да се намали отговорността на работодателя, ако работникът е допринесъл за трудовата злополука, настъпила при пътнотранспортно произшествие, с груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ като е извършил нарушения на Закона за движение по пътищата. Прието е, че тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие при което е пострадал работникът или служителят, съставляват груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. За субективното отношение на пострадалия към извършеното нарушение се съди по характера на нарушенията, предвид законовото задължение на водачите на МПС да познават и спазват правилата за движение по пътищата. В. решение е постановено в съответствие с посочената задължителна съдебна практика, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По втория материалноправен въпрос „намаляването наполовина на определеното обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ не нарушава ли принципа на чл. 52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на претърпените вреди”, не е налице противоречива съдебна практика, нито въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съдилищата намаляват дължимото обезщетение по чл. 200 КТ поради груба небрежност в различно съотношение съобразно фактическата обстановка във всеки конкретен случай. С посоченото по-горе решение 79/27.02.2012г. по гр.д. № 673/2011г. ІV г.о. ВКС, с което обезщетението е намалено с 60% е прието, че поведението на пострадалия, изразяващо се в груба небрежност, следва да бъде отчетено при определяне на дължимото обезщетение според степента на допринасяне за настъпване на вредата. Принципът за справедливо обезщетяване на претърпените вреди включва и отграничаване на причинените от деликвента вреди от тези, които пострадалият е съпричинил.
За установяване на противоречива съдебна практика по процесуалноправния въпрос „как следва да се докаже допринасянето на пострадалия за трудовата злополука чрез груба небрежност” е представено решение № 71/16.02.2009г. по гр.д. № 212/2008г. САС, с което съдът не е приел наличие на груба небрежност поради това, че работодателят не е представил доказателства за проведен инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Решението е постановено при различна фактическа обстановка от тази по настоящото дело, при което правилата на Закона за движението по пътищата задължително трябва да се познават и спазват от водачите на моторни превозни средства. Противоречие в съдебната практика липсва и въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Д. на пострадалия за трудовата злополука чрез груба небрежност може да се доказва с всички допустими от ГПК доказателства /в случая съдът се е позовал освен на официални писмени документи и на признание на ищеца/, а конкретната им преценка е въпрос по същество на спора. Оплакванията на касатора, че представените от ответника писмени доказателства относно пътнотранспортното произшествие не са достатъчни за установяване на виновното му поведение съставляват доводи за необоснованост на съдебния акт – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
2. По касационната жалба на ответника [община]:
Представеното от [община] изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съдържа оплаквания за прекомерност на присъденото обезщетение, но не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно същото ТР материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, възз. г.о., ІХ с-в, № 1304 от 12.07.2012г. по в.гр.д. № 1082/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: