4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
[населено място], 26.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №4046 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Т., в качеството на [фирма] срещу решение №195 от 17.07.2013г. по в.гр.д. № 279/2013г. на Сливенски окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 150 от 11.03.2013г. по гр.д. №760/2012г. на Сливенски районен съд, в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 14 000 лева, представляваща неплатено застрахователно обезщетение по щета №10110170031/14.01.2011г. и застрахователна полица №10017110052 от 02.08.2010г., както и разноски в размер на 2 170 лева и вместо това е отхвърлен предявеният от [фирма] иск за заплащане на сумата от 14 000 лева, представляваща неплатено застрахователно обезщетение по щета №10110170031/14.01.2011г. и застрахователна полица №10017110052 от 02.08.2010г., за застрахователно събитие, настъпило на 11.01.2011г. в [населено място] за застрахованото МПС „Ситроен К. П.”, рег. [рег.номер на МПС] , като неоснователен.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят поддържа,че въззивният съд е направил изводите си без да кредитира всички събрани по делото доказателства и по – специално представения протокол за ПТП, съставляващ официален свидетелстващ документ, който има материална доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице, са се осъществили така, както се твърди в документа. Счита за неправилни изводите на съда, че увреждането на застрахованото МПС е предизвикано от състоянието на гумите му и именно това състояние е било от съществено значение за проявяването на застрахователния риск.
Ответникът [фирма], оспорва допустимостта на касационното обжалване, съответно основателността на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение и да отхвърли претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС”, въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищеца, че осъщественото на 11.01.2011г. ПТП се дължи на внезапна поява на дете на пътното платно и на маневра на водача на застрахования автомобил, извършена в опит да предпази детето. Съдът е приел,че в представения по делото протокол за ПТП не е отразена поява на дете, а само,че водачът, след отвличане на вниманието, е изгубил контрол над МПС и се е блъснал в дърво. Преценил е, че не следва да кредитира като доказателства изслушаните от първоинстанционния съд свидетелски показания, тъй като ищецът не е направил своевременно доказателственото искане за събиране на гласните доказателства и същото е било преклудирано. Приел е,че независимо от причината за евентуалното отвличане на вниманието на водача, самата невъзможност за овладяването на автомобила при ниската му скорост, може да се дължи на движение с неподходящи за сезона гуми, което е нарушение както на чл.207 от КЗ, така и на т.11.8 от ОУ на сключения застрахователен договор.
Жалбоподателят в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че с обжалваното решение второинстанционният съд се е произнесъл при нарушение на процесуалния закон, като не се е съобразил с установените и безспорно доказани факти от обективната действителност, надлежно установени в хода на производството. Поддържа, че в касационната жалба е аргументирал всяка предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК жалбоподателят следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай жалбоподателят само формално е изпълнил изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърдението, че съдът не се е съобразил с установените и безспорно доказани факти от обективната действителност, надлежно събрани в хода на производството, съставлява оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, относимо към обосноваността, съответно правилността на съдебния акт и би било основание за касирането му по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 от ГПК.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт. Наред с това следва да се отбележи, че жалбоподателят не е посочил коя от допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице в случая.
При този изход на спора касаторът Р. В. Т., в качеството на [фирма] следва да бъде осъден да заплати на [фирма], [населено място], направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 712,50 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №195 от 17.07.2013г. по в.гр.д. № 279/2013г. на Сливенски окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 150 от 11.03.2013г. по гр.д. №760/2012г. на Сливенски районен съд, в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 14 000 лева, представляваща неплатено застрахователно обезщетение по щета №10110170031/14.01.2011г. и застрахователна полица №10017110052 от 02.08.2010г., както и разноски в размер на 2 170 лева и вместо това е отхвърлен предявеният от [фирма] иск за заплащане на сумата от 14 000 лева, представляваща неплатено застрахователно обезщетение по щета №10110170031/14.01.2011г. и застрахователна полица №10017110052 от 02.08.2010г., за застрахователно събитие, настъпило на 11.01.2011г. в [населено място] за застрахованото МПС „Ситроен К. П.”, рег. [рег.номер на МПС] , като неоснователен и [фирма] е осъден да заплати на [фирма], [населено място], направените разноски за първоинстанционното производство в размер на 730 лева и за въззивното производство в размер на 1020 лева.
ОСЪЖДА Р. В. Т., в качеството на [фирма][ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] съдебен адрес [населено място], к-с „П.”, ет.3, офис 312, адв. Сиво С., да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 712,50 лева /седемстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.