О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 403/22.06.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2052 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение № 1342/ 08.10.2014 г. по гр. д. № 1356/ 2014 г, с което Варненски окръжен съд, като е потвърдил решение № 1625/ 26.03.2014 г. по гр. д. № 14559/ 2012 г. на Варненски районен съд е отхвърлил иска на К. Е. Г. с правна квалификация чл. 108 ЗС да се признае за установено, че на основание влязло в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е собственикът на един поземлен имот и за осъждането на В. И. И. да предаде владението на имота.
Решението се обжалва от К. Е. Г. с искане да бъде допуснато до касационен контрол при допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:
1. При какви законови изисквания следва да се приеме, че едно лице има качеството ползвател и кога за него възниква правото да придобие право на собственост върху имот по реда на § 4а ПЗР от ЗСПЗЗ?
2. Дали ответникът по делото е доказал да е упражнил надлежно правото си на изкупуване на имота и да е станал негов собственик при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ?
3. Дали ответникът е придобил собствеността върху част от имот по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ?
4. За извода дали са недействителни заповед № Г-ПР-73/ 25.02.2009 г. и заповед № Г-ПР-214/ 17.06.2009 г. на Кмета на Район А., [община], и за допуснато незаконосъобразно изменение на ПНИ за ВЗ Б. – Юг, землище Г., [община] и нарушена процедура по § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ следва ли решаващият съд да вземе пред вид колизията на права между реституент и ползувател и конкуренцията на влязла в сила заповед и съдебно решение по отношение на една порочна административна процедура.
К. иска обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол при допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по следните въпроси:
1. Допустимо ли е да се измени влязъл в сила план на новообразуваните имоти по смисъла на §4к, ал. 8, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ без провеждане на установителен иск при наличие на спор за материално право и при вече възстановен имот в полза на бившите собственици?
2. Недействителни ли са административните актове, постановени при неспазване на законовата процедура и при наличие на противопоставими и неотхвърлени по съдебен или административен ред права на трети лица?
3. За да установи надлежно упражнено право на изкупуване по реда на § 4а ПЗР от ЗСПЗЗ, достатъчно ли е ответникът, позоваващ се на упражнено право на изкупуване като бивш ползувател да представи като доказателства оценителен протокол и разписка за плащане на сума или е необходимо да представи обяснителна записка, скица и удостоверение, издадено от общината и/ или нотариален акт?
4. За да се установи надлежно извършено плащане на стойността на земята съгласно оценителния протокол, необходимо ли е ответникът, позоваващ се на упражнено право на изкупуване като бивш ползувател, да представи платежен документ за внесена по специална сметка на съответната община сума, кореспондираща с тази по оценителния протокол или е достатъчно да представи разписка за внесена сума в друг размер, различен от този по оценителния протокол по неустановена сметка и с дата на внасяне много след изтичане на тримесечния срок от датата на съставяне на оценителния протокол?
5. Може ли да се приеме, че ответникът е придобивал собствеността на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ при насрещно признато и упражнено право на заявителя-собственик по земеделска реституция да заплати на бившия ползувател подобренията в имота и постановяване на решение на ОСЗ, с което собствеността върху бившия ползувателски имот се възстановява на собственика по реда на ЗСПЗЗ в реални граници след заплащане на подобренията на ползувателя?
6. Може ли да се приеме, че имот, незаявен надлежно, в законоустановения срок и при неспазена процедура, подлежащ на придобиване в режима на § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, впоследствие може да бъде предмет на спогодба по бракоразводно дело и да бъде поставен в дял и собственост след утвърждаване на споразумение по чл. 99, ал. 3 СК от 1985 г?
7. Може ли изобщо административна процедура за закупуване на такъв имот, започнала през 1993 г. и при непроизнасяне в срок на административния орган, както и необжалване на мълчалив отказ на същия, да бъде възобновена и приключена петнадесет години по-късно при наличие на вече валидно възстановяване в полза на правоимащ реституент при влезли в сила и неотменени административни и съдебни актове и да приключи в полза на друго лице?
8. Какъв правен ефект може да има Заповед за оценка и заплащане на 195 кв. м. от имот на заявителя-собственик по земеделска реституция при положение, че към момента на постановяване на заповедта същият отдавна е престанал да бъде собственик, а имотът е станал собственост на трето лице с влязло в сила решение – по отношение на бившия собственик и на третото лице?
Ответникът В. И. И., ответник и по касационната жалба, не взема становище по искането за допускане на решението до касационен контрол. По същество го намира за правилно. Претендира разноски.
Въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв, а това изключва ограничението на чл. 280, ал. 2 ГПК. Следователно жалбата е с допустим предмет. Подадена и от легитимирана страна – ищецът, на когото единствено принадлежи интересът от касационно обжалване. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите изисквания за редовност и допустимост на въззивната жалба, но не са налице основанията за допускане на решението до касационен контрол.
За да отхвърли ревандикационния иск въззивният съд е приел, че ответникът (ответник и по касация) има основание да владее процесния имот, защото той е неговият собственик. Въззивният съд е отрекъл предпоставките на въведеното с иска придобивно основание – влязло в решение, с което по иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор за покупкопродажба на същия имот. Материалната легитимация на ищеца е отречена, защото: 1) влязлото в сила решение не поражда задължително действие за страните поради липса на субективен идентитет между приключилото и настоящото дело и 2) решението не е породило вещно-транслативен ефект, тъй като не праводателите на ищеца на основание реституция по ЗСПЗЗ, а ответникът е придобил собствеността върху спорния имот в резултат на признато и упражнено право по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. По повод предпоставките на придобивния способ, на който се е позовал ответникът в защита срещу предявения иск, въззивният съд е отхвърлил всички доводите на ищеца в подкрепа на неговата теза, че събраните по делото доказателства не установят тези предпоставки. Относно сградата в имота е приел, че тя отговаря на изискванията за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ДР на ППЗДПЗЗ да е трайно прикрепена към терена (монтирана е на бетонна плоча) и че такъв е нейният вид и към датата, на която е влязъл в сила ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че тя е годна за сезонно обитаване, тъй като в нея има водопровод с чешма в двора и водомерна шахта.
Настоящият състав на ВКС намира, че въпросите, които касаторът повдига, могат да бъдат отнесени в четири групи.
В първата група са въпроси, които са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на въззивния съд. Това са първият въпрос, чрез който касаторът обосновава допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 и третият въпрос, чрез който обосновава допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Доколкото третият въпрос е частен случай на първия, следва да се приеме, че въпросът е само един. Той е за персоналния обхват на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и за предпоставките на визирания в разпоредбата придобивен способ.
Във втората група попада първият въпрос, чрез който касаторът обосновава допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Предявеният иск обаче не намира своята квалификация в разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ и въпросът визира иск, какъвто не е предявяван.
В трета група попадат четвъртият въпрос, чрез който касаторът обосновава основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и вторият и осмият въпрос, чрез които обосновава допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. По начина, по който са формулирани, те представляват оплакване, че неоснователно въззивният съд е отхвърлил довода за материална и процесуална незаконосъобразност на представените от ответника по касация два индивидуални административни акта (заповед № 73/ 25.02.2009 г. и заповед № 214/ 17.06.2009 г. на кмета на район А., [община]).
В четвъртата група попадат всички останали въпроси, повдигнати от касатора. По начина, по който са формулирани, те представляват оплаквания, че решението е неправилно – въззивният съд е приложил неправилно доказателствената тежест и събраните доказателства обосноват различни от направените изводи.
Следователно единствено общият въпрос в първата група има значение за възможността за допускане на решението до касационен контрол. Въпросът във втората група изключва общото основание за това, визирано в чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът надхвърля предмета на делото. Въпросите в третата и четвъртата група следва да се квалифицират като касационни основания (чл. 281, т. 3 ГПК). Основанията за допускане до касационно обжалване обаче са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. Проверката за законосъобразност на обжалваното решение се извършва, едва след като решението бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Върховният касационен съд не е длъжен да изведе въпросът, който има значение за изхода по конкретното дело. Това е задължение на касатора (така т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г, ОСГТК на ВКС). Това свое задължение касаторът не изпълнява, а въвежда и в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касационни оплаквания за неправилност на решението.
Въпросът за персоналния обхват на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и за предпоставките на визирания в разпоредбата придобивен способ (общият, отнесен в първата група) е включен в предмета на делото и обуславя изводите на въззивния съд, че владението, осъществявано от ответника по касация, е в упражнение на правомощие, следващо от качеството му на собственик на имота. По този въпрос касаторът обосновава допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с ТР № 2/ 13.09.2011 г. по тълк. д. № 2/ 2011 г. на ОСГК на ВКС и с решение № 479/ 30.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 113/ 2011 г, ГК, І-во ГО. Обжалваното решение обаче им съответства. Възникналото в полза на ответника по касация право да придобие собствеността върху спорния имот по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ е обосновано с това, че сградата е разположена върху монолитна основа – така е разтълкувана една от предпоставките на § 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ в цитираното тълкувателно решение, без необходимост от съобразяване на сградата с изискванията на строителните правила и норми. Годността на сградата да бъде ползвана сезонно е изведена от прокарания водопровод. В цитираното решение по чл. 290 ГПК се приема, че наличието на вода е достатъчното условие, за да се приеме, че сградата е годна за постоянно, сезонно или временно обитаване. Изложеното изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол и по общия въпрос, отнесен в първата група.
При този изход и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ответникът по касация е направил в настоящото производство.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1342/ 08.10.2014 г. по гр. д. № 1356/ 2014 г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Е. Г. да заплати на В. И. И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.