О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София,06.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4877/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1733/03.5.2016 г. от адвокати М. М. и Г. А. – процесуални представители на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], и насрещна касационна жалба, вх.№3081/22.8.2016 г., подадена от адв. С. Н. – процесуален представител на ищците Е. А., Р. А. и Ц. Ц., против въззивно решение №24/15.3.2016 г. по гр.д.№286/2015 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, първи състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №141/06.7.2015 г. по гр.д.№543/2014 г. по описа на Поповския районен съд. с което са уважени предявените от ищците претенции за неимуществени вреди от трудова злополука, при която е починал наследодателят им Л. В. А., съпруг на първата жалбоподателка, баща на втория жалбоподател и син на третата жалбоподателка, съответно за сумите 60000 лева, 70000 лева и 50000 лева, както и лихви за забава в размери, подробно посочени в решението, както и деловодни разноски.
Въззивната инстанция е приела, че Л. В. А. е починал на 26.06.2013 г. при ПТП, предизвикано от К. Г. К., и е оставил за наследници съпругата си – Е. А. и сина си – Р. А., както и че ищцата Ц. Ц., като родител на починалия Л. А., попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение; че Л. В. А. е имал действително трудово правоотношение с ответното дружество въз основа на сключен трудов договор № 188/27.11.2008 г. и допълнително споразумение № 770/ 27.08.2012 г., като е заемал длъжността „пакетировач“; че причинената смърт е призната за трудова злополука с Разпореждане № 15903 от 31.07.2013 г. на НОИ – Столично управление „Социално осигуряване“, в което е посочено, че злополуката е станала при придвижване по обичайния път от основното място на живеене до работното място.
Прието е също така, че по образувано ДП № 399/2013г. по описа на РУП-П. е установена концентрация на алкохол в кръвта на водача на л.е. „Ф. Е.”, рег. [рег.номер на МПС] – 1.61 промила, а на починалия пътник – Л. А. – 1.90 промила, както и че водачът К. Г. К.- който също бил в трудовоправни отношения с ответника бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. ,б” вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 187/2013г. по описа на ОС-Търговище.
Относно претърпените неимуществени вреди от ищците е прието, че трайната съдебна практика на ВКС – ППВС №4/23.12.1968 г., ППВС №4/30.10.1975 г. и редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК: №832/10.12.2010 г. по гр.д.№593/2010 г., 4 г.о.; решение №191/24.11.2014 г. по гр.д.№1836/2014 г., 3 г.о., решение №377/22.6.2014 г. по гр.д.№1381/2009 г., 4 г.о., решение от 26.5.2010 г. по гр.д.№1273/2009 г., 3 г.о., решение от 06.4.2011 г. по гр.д.№951/2010 г., 3 г.о. и др., с които е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди не е е абстрактно понятие и винаги включва конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, което касае обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Налице е позоваване на показанията на свидетелите С. П., С. Р., М. К. и Р. И. от които е видно, че се касае за внезапна смърт и загуба на млад мъж – на 41 години, в активна и трудоспособна възраст, ползващ се с добро име в обществото и отдаден на семейството и близките си. Отношенията в семейството му са били много добри. Детето му Р. е останало без баща на 12-годишна възраст и дълго време не е приемало смъртта на баща си, затворило се е в себе си, продължава да тъжи и да си спомня с мъка за баща си. Безспорно е, че на тази възраст детето има нужда от сплотено семейство, а с оглед на пола му от баща, който да му бъде пример за подражание, морална опора и подкрепа. Тежка е загубата и за съпруга, която е останала млада вдовица на 33-годишна възраст, без опора в живота и натоварена сама да отглежда и възпитава детето си. Тежка е загубата и за майката на починалия, която е била в много добри отношения със сина си, разчитала е единствено на неговата помощ.
Съдът е стигнал до извод, че претърпените от ищците неимуществени вреди ще оставят следа завинаги в живота и подлежат на обезщетяване по справедливост в размер на 70000 лв. за Р. Л. А., 60000 лв. за Е. Р. А. и 50000 лв. за Ц. Т. Ц..
Подадената от ищците насрещна въззивна жалба против постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове над уважените размер от 70000лв. до пълния предявен размер от 100 000лв. за Р. А., действащ със съгласието на своята майка Е. А.; от 60000лв. до пълния предявен размер от 100 000лв. за Е. А.; от 50 000лв. до пълния предявен размер от 70 000лв. за Ц. Ц., съдът е приел за неоснователна, тъй като определените размери на обезщетенията, които следва да заплати ответника на ищците са справедливо определени и съобразени с критериите на чл.52 ЗЗД и практиката на съдилищата.
Досежно въпросът за наличието или не на съпричиняване от страна на работника на настъпилата смърт е прието, че съгласно разпоредбата на чл.201, ал.1 КТ отговорността на работодателя е обективна и може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Посочено е, че в практиката на ВКС е изяснено, че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Досежно конкретния случай е направен извод, че се касае до трудова злополука по време на пътуване към местоработата , поради което не може да се налице позоваване на нарушаване правилата за безопасност по време на работа. Относно въпросът за приложението на чл.51, ал.1 ЗЗД, е прието, че с оглед ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК -т. 7.“ Налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен.“, като в мотивите към Тълкувателното решение е посочено, че „Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.“ т.е. пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респективно за увеличаване размера на вредата, като подлежи на установяване във всеки конкретен случай дали поведението му е рисково и дали то е допринесло за увреждането.Прието е така също, че „такова рисково поведение е пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа.“Във всички случаи следва да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства не само обективния факт на знание на увредения, респективно възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на моторното превозно средство, в което е пътувал, е употребил алкохол.
Въззивната инстанция е стигнала до извод, че в конкретния случай от доказателствата по делото не установява знание от пострадалият пътник, че водачът на моторното превозно средство е употребил алкохол и то над допустимата от закон концентрация, тъй като двамата не са били заедно преди качването му в автомобила и пострадалият няма откъде да знае това; а движението на автомобила от потеглянето му до удара е продължило 20 секунди; причина за настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена тежка черепно-мозъчна травма на А. и е последвала смъртта му, е високата скорост – 104км/ч., видно от заключенията на вещите лица.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, по следните въпроси:
1.Длъжен ли е работникът при придвижването си по обичайния път до работното си място да спазва императивните правила за поведение, които законът установява, при избор на начин на придвижване, средство за придвижване, условия на придвижване, път до работното място да спазва императивните правила за поведение, които законът установява, при избор на начин на придвижване, средство за придвижване, условия за придвижване включително такива за избор на МПС и водач, тяхното състояние и съответствие с изискванията на закона и правилата по ЗДвП и нормите по приложението му ?
2. Представлява ли пияното състояние на работника в процеса на придвижването му по обичайния път до местоработата му, лишила от възможност да:
а/ узнае, провери, избере и контролира състоянието на МПС(техническо и съответстващо на изискванията на ЗДвП), чрез което е пътувал до работното си място,
б/ да провери и контролира квалификацията и състоянието на водача на МПС и съответствието му с изискванията на ЗДвП и нормите на приложението му – водачът е управлявал автомобила със средна степен на алкохолно опиване,
в/ да установи своевременно възникващата опасност от ПТП при очевидно нарушение на правилата на ЗДвП за скоростта на придвижване в градски условия и надвишаване на конкретните ограничения на регулирано пътно платно;
г/ да предприеме действия по изключване или ограничаване на щетите при такова ПТП, вкл. Като изпълни задълженията си на пътник в автомобил да постави предпазен колан, нарушение по чл.126, т.т.2 и 6 КТ и намира ли се в причинна връзка вредоносния резултат(трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.2 КСО) ?,
Представлява ли описаното поведение на работника или служителя по обичайния път за работното му място акт на съпричиняване на настъпилите в хода на придвижването му вреди ?
3. Може ли работникът или служителят да бъдат освободени от отговорност за съпричиняване, поради невъзможността да спазват правилата за добросъвестно и правомерно поведение, причинена от алкохолно опиване ? Във връзка с този въпроси се сочи нарушение на приетото с т.7 на ТР №1/23.12.2015 г. по т.д.№1/2014 г. на ОСТК. Сочи се и противоречие с т.3 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г.
4. Допустимо ли е, когато страната се е позовала на погрешно конституиране на експертни състави, погрешно поставени задачи на експертизите и непълнота, противоречие, необоснованост и отсъствие на квалифицирани отговори в заключението на вещите лица, относно факти, които съдът е приел за еднозначно установени от заключението, въззивният съд да не изпълни служебното си задължение за назначаване на нова експертиза с правилно формулирани задачи, която да даде отговор на въпросите относно съществуването на този релевантен факт, съответно да откаже назначаването на поисканата във въззивната инстанция експертиза ?
Цитира се и се представя практика на ВКС по чл.290 ГПК – 6 решения. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се моли за допускането му до касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба на ответника по исковата молба – Е. А., Р. А. и Ц. Ц./ищци/ са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
От ищците Е. А., Р. А. и Ц. Ц. е постъпила насрещна касационна жалба, в изложението към която се поставя въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД. По същата е постъпил отговор от [фирма] – С., по смисъла на чл.287 ГПК.
Третите лица – помагачи – „К. Б. И И.(Ю.) Л. – клон С.“ К., К. Г. К. и ЗД [фирма] – С., не заявява становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба от ответника по исковата молба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по тази касационна жалба намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По първият и по втория от поставените въпроси не са налице изводи на въззивната инстанция, за да се ценят същите с оглед събраните по делото доказателства. Единственото, безспорно установено по делото е, че пострадалият не е могъл да установи състоянието на водача на МПС, тъй като ПТП е станало само 20 секунди след потеглянето на лекия автомобил.
По третия въпрос въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като изводите на съда са за липса на доказателства, установяващи знание от страна пострадалия за това, че водачът на МПС е употребил алкохол, предвид краткото време от качването в лекия автомобил и ПТП – само 20 секунди.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по четвъртия от поставените въпроси, тъй като към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция не са направени искания за поставяне на нови задачи към експертизите, нито е поискано разширяването им, с оглед изясняване на спора от фактическа страна. Поради това, въпреки искането за ангажирането на доказателства пред въззивния съд, последният е отказал, без да нарушава приетото с т.3 ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС ОСГТК
С оглед изхода от спора по първоначалната касационната жалба, насрещната касационна жалба на ищците следва да бъде оставена без разглеждане, на основание чл.287, ал.4 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №24/15.3.2016 г. по гр.д.№286/2015 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, първи състав, по касационна жалба, вх.№1733/03.5.2016 г. от адвокати М. М. и Г. А. – процесуални представители на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна касационна жалба, вх.№3081/22.8.2016 г., подадена от адв. С. Н. – процесуален представител на ищците Е. А., Р. А. и Ц. Ц., против въззивно решение №24/15.3.2016 г. по гр.д.№286/2015 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, първи състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: