Определение №403 от по търг. дело №1121/1121 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       № 403
Гр.София, 21.05.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и десета година, в състав:
                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          
                                                                                                                Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1121 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
            Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. ф. , гр. С. срещу решение от 22.07.2009г., постановено по гр.д. № 249/2007г. от Софийския градски съд, с която е оставено в сила решение от 05.10.2006г. по гр.д. № 178/05г. на Софийския районен съд за отхвърляне на исковете на касатора против Г. К. С. за заплащане на сумата от 3376.80 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на увреденото лице и сумата от 2351.79 лв. лихви за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал по делото, че е изплатил обезщетение на увредения от процесното ПТП собственик на автомобил – липсвали данни за заверяване на сметката на кредитора, поради което Г. ф. не е встъпил в правата на увредения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е изложил оплаквания за неправилност на решението, като счита, че факта на изплащане на обезщетението е доказано с приложеното платежно нареждане.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, а ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.07.2009г., постановено по гр.д. № 249/2007г. от Софийския градски съд О. е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top