О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 11.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4692/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Н. Н., чрез пълномощник адв.П. К., срещу решение № 136/11.07.2016 г. по гр.д.№ 317/2016 г. на Апелативен съд-П., с което е потвърдено решение № 17/18.01.2016 г. по гр.д.№ 78/2015 г. на Окръжен съд-Стара Загора, V състав. С него е уважен поради неизпълнение предявеният от касатора срещу Н. С. Н. иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД и е развален сключения между тях договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 81 т.17, вх.рег.№ 4521, дело № 4679/1994 г., с който на ответника е прехвърлен апартамент в Стара З., намиращ се на указан адрес, със застроена площ от 76,64 кв.м.,състоящ се от две спални, кухня,дневна,баня,тоалетна, антрета и балкони с описани граници, ведно с 1,866% идеални части от общите части , общите помещения и отстъпеното право на строеж върху държавно място, в което е построен жилищния блок,съставляващо парцел ІХ по плана на града с описани граници, с посочен идентификатор по кадастралната карта, срещу задължението му да гледа и издържа прехвърлителя, изразяващо се в храна, облекло,отопление, осветление,гледане при болест и немощ,давани лично от приобретателя или от нарочно лице, докато е жив, като му осигурява спокоен и нормален живот,какъвто е водил до сега, а прехвърлителят и съпругата му си запазват пожизнено право на ползване.Отхвърлен е предявеният от касатора осъдителен иск против ответника ,с правно основание чл.88 ал.1 вр.чл. 55 ал.1 пр.3 и чл.57 ал.2 изр.2 ЗЗД да му заплати сумата 21 116 евро,заявен като частичен от цялата сума 34 000 евро,представляващ пазарната цена на недвижимия имот към датата на отчуждаване.Присъдени са разноски.
Касационната жалба е насочена срещу частта от решението относно отхвърления осъдителен частичен иск.В останалата част относно конститутивния иск то е влязло в сила.
В касационната жалба се навежда довод,че след развалянето на договора всяка от страните дължи връщането на това, което е получила. Изразява се несъгласие с извода,че ответникът е изпълнил задължението си за плащане.Това задължение не е съществувало към 2010 г.,когато на касатора с два банкови превода е платена исковата сума.То няма ефект на изпълнение и погасяване на задължение за връщане на даденото, доколкото в преводите е посочено „дарение” като основание за плащането. Касаторът счита, че неправилно са кредитирани и приети за допустими показанията на свидетелите при липса на обратно писмо. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на осъдителния иск.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са поставени следните въпроси:
-представлява ли способ за изпълнение на задължението за връщане равностойността на даденото при отпаднало основание по чл.55 ал.1 вр.чл.57 ал.2 ЗЗД извършеното от длъжника плащане на кредитора преди възникването на това задължение.
Касаторът твърди,че ответникът му е превел като дарение сумите на преди договорът за издръжка и гледане да бъде развален и съответно да възникне задължение за връщане на даденото. Във връзка с този въпрос поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
-свидетелските показания допустими ли са в хипотеза като настоящата,за установяване симулацията на дарението, посочено като основание на извършените от ответника два превода на суми през 2010 г. и за придаване на имущественото разместване на погасително значение спрямо задължението за връщане равностойността на имота по развален през 2016 г. договор за издръжка и гледане.
Намира,че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбите на чл.165 ал.2 и чл.154 ал.1 ГПК и в противоречие с решение на състав на ВКС по гр.д.№ 419/2010 г.,ІІІ г.о.Поддържа също и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Н. С. Н. в писмен отговор, подаден чрез адв.Ж. З., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел от фактическа страна,че между ищеца-касатор в настоящото производство и ответника,негов син, през 1994 г. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, при запазване за прехвърлителя и съпругата му пожизнено право на ползване върху него.На 17.06.2010 г. с договор за покупко-продажба ,обективиран в нот.акт № 71, г.1, рег.№1313,н.дело № 56/2010 г. на нотариус рег.№089 ответникът продал имота за 21 116 евро, а касаторът и съпругата му подписали декларация за отказ от учреденото право на ползване. Въззивният съд е приел,че ответникът не е доказал изпълнение на задълженията си по договора за издръжка в пълен обем. Поради това е направил извод,че искът с правно основание чл.87 ал.3 е основателен.
С иска с правно основание чл.88 ал.1 вр.чл.55 ал.1пр.3 ЗЗД , касаторът е претендирал продажната цена от 21 116 евро като част цялата дължимата сума 34 000 евро, представляваща пазарната стойност на имота към датата на отчуждаването му. Въззивният съд е приел, че всяка от страните по договора дължи реституция на полученото по него. Тъй като подлежащият на връщане от ответника имот е вече продаден, е счел,че е дължима неговата продажна цена. Ответникът се е бранил с възражението, че се е разпоредил с апартамента по желание на касатора и всичко получено е върнал в по-голям обем, че му е предал продажната цена,която той е договорил. Въззивният съд е приел, че ответникът е платил на касатора с две банкови бордера, в които е посочено основание за превода „дарение”, 30 000 евро и 4000 евро.Спорният въпрос по делото е бил какво е основанието за преводите.Намерил е, че цитираният запис в бордерата не ограничава страните да доказват нещо различно с всички допустими доказателствени средства. Частично е кредитирал показанията на свид.Н. и свид.Н., отчитайки близките родствени отношения. Според тях процесният апартамент е бил продаден на трето лице по желание на касатора, който искал да закупи имот ново строителство, но не му достигали средствата. Приел е,че продажната цена на процесния имот е била 34 000 евро ,която ответникът прел веднага на касатора и така още при действието на договора за издръжка и гледане е върнал паричната равностойност на апартамента.Направил е извод,че по тази причина той не следва да бъде осъден повторно да върне тази сума, което би довело до неоснователно обогатяване.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
Първият въпрос е релевантен, но поддържаното допълнителното основание само е цитирано, без да е обосновано.
Вторият въпрос е формулиран с оглед хипотеза, която не е възникнала по спора.Във въззивното решение не са формирани мотиви с оглед установяване симулация на дарение, съдът е преценил че съдържанието на банковите преводи относно основанието за плащане може да се установява с всички доказателствени средства, включително със свидетелски показания.Не са доказани и поддържаните допълнителни основания. Приложеното решение на състав на ВКС е неотносимо, а основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК само е цитирано.
Необосноваването на общо основание и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба е претендирал разноски поделото в това производство, които с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени. Те са установени с представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено,че е заплатено адвокатско възнаграждение в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 136/ 11.07.2016 г. по гр.д.№ 317/2016 г. на Апелативен съд-П..
ОСЪЖДА С. Н. Н. да заплати на Н. С. Н. сумата 2000 /две хиляди/лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: