3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 11.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание двадесети и четвърти април две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №1536/2014 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 от ГПК
Образувано е по частна жалба на А. С. А. от [населено място] срещу въззивно определение №69 от 06.02.2014г по ч.гр.дело № 40/2014г на Варненски апелативен съд , с което е потвърдено определение от 16.12.2013г по гр.д. № 3127 /2013 на Варненски окръжен съд , по оставена без уважение молба на ищцата ,понастоящем жалбоподател, за освобождаване от дължимата държавна такса по заведен от нея оценяем иск за сумата 130 000 евро .
Жалбоподателката поставя в изложение въпрос, ако по смисъла на чл. 83 ал.2 ГПК преценката се извършва от съда въз основа на доказателства за имуществено състояние на лицето , семейно положение ,здравословно състояние , трудова заетост , възраст и вс. обстоятелства, ,но към момента на спора,то следва ли съвкупната преценка на съда да почива на заключения ,свързани с възможността да се придобият бъдещи несигурни доходи от имущество , което притежава ,дори с цената на това да се лиши от единствено жилище . Изтъкват се съображения по основанието на чл. 280 а.1 т.3 ГПК
.
Върховен касационен съд , ІІІ г.о намира следното :
Частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като поставеният въпрос изразява оспорване на фактически извод на съда за „достатъчно средства”, изграден въз основа на установеното, а не на хипотетичното Мотив на съда да откаже освобождаване от държавна такса при конкретните обстоятелства е работоспособната възраст на ищцата ,която в момента не работи и получава обезщетение като безработна .Според нейните твърдения в иска ,заедно с брат си същата е получила в наследство 1 000 000 евро , през 2008г. Притежава имоти –апартамент , гараж и офис, а по делото се съдържат и писмени доказателства , представени от ищцата , според които същата притежава спестовен влог в евро в конкретна банка, който влог не е деклирала. За съда установено е както удостовереното чрез декларация имуществено състояние(чл. 83 ал.2 т.2 ГПК) , което в случая с ищцата е значително, така и посочените в определението доказателства от които е направен извода ,че подлежащи на деклариране обстоятелства не са били декларирани от нея. Въпросът на защитата няма връзка с решаващите съображения на съда , а съдържа условности , които не са обусловили оспорваните решаващи изводи .
Определението е в съответствие с трайната практика на ВКС, указваща съобразяване с установеното имотно състояние , начинът на установяването му и степента на конкретност и установеност на други обстоятелства , при която съдът признава за ищеца невъзможност за заплащане на държавната такса. Въззивният съд не е приемал ,че следва да обвърже своята преценка към друг момент , а не към момента на спора, както се сочи във въпроса .Няма и позитивна правна уредба (норма) която да свързва констатацията на съда за недеклариран източник на доходи , ако същият подлежи на деклариране (банкова сметка ) ,с официален свидетелстващ документ за размера на конкретния имуществен актив , или доход към момента на постъпване на молбата за освобождаване от държавна такса. Поради това Върховен касационен съд не приема съображенията на защитата по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК в тази връзка .
По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение №69 от 06.02.2014г по ч.гр.дело № 40/2014г на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.