2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
гр. София, 14.12. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1348/2017 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод постъпила молба вх. № 10883/11.10.2017 г. по регистъра на Върховния касационен съд, подадена от А. У. П., чрез адвокат Р. И. К., с искане за допълване на определение № 688 от 05.10.2017 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.
Ответникът по молбата – „Обединени детски заведения – Б.“, [населено място] не е взел становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от предявяване на искането, поради което ВКС в настоящия си състав приема, че същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следните съображения:
С определение № 688 от 05.10.2017 г. състав на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение не е допуснал касационно обжалване на решение № 6567 от 16.12.2016 г. по гр. дело № 746/2016 г. на Окръжен съд – Благоевград. В отговора на касационната жалба, ответницата по същата и молител в настоящото производство, е направила искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, но не е представила доказателства за извършването им. Към отговора е приложен списък по чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ договорения размер на адвокатското възнаграждение, но не е отразено същото да е реално заплатено. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В случая заплащането на съдебните разноски – 650 лв., адвокатско възнаграждение не е установено с цитирания по – горе договор за правна защита и съдействие, в който не е отразен начина на плащане, поради което съдебните разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъдени.
Предвид гореизложеното молбата за допълване на определението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 10883/11.10.2017 г. по регистъра на Върховния касационен съд, подадена от А. У. П., чрез адвокат Р. И. К., с искане за допълване на определение № 688 от 05.10.2017 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: