3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
гр.София, 18.03.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Е. Томов
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 7064 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. общежитие „М. Колони” срещу решение № 1697 от 25.07.2013 г., постановено по в.гр. д. № 1425 по описа за 2013 г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, пети състав, с което е отменено решение № 1133 от 18.3.2013 г. по гр. д. № 342 по описа за 2012 г. на ХХ състав на Варненския районен съд за отхвърляне на предявените от Д. К. Д. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението и, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 2 219,51 лв. обезщетение за оставането и без работа за времето от 16.11.2011 г. до 6.5.2012 г., като е постановено друго решение за уважаване на тези искове.
К. твърди, че решението на Варненския окръжен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по следните въпроси:
1. Предприетото от работодателя уволнение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ при извършено завишаване на изискванията за образование от средно икономическо на висше от област на икономиката и административните дейности за дадена административна длъжност явява ли се недобросъвестно упражняване на това му право само защото той не е обосновал промяната и решението си по целесъобразност с внасянето на нови изисквания за изпълнение на длъжността?
2. Може ли съдът сам да преценява достатъчно ли е по-ниското ниво на образование за дадена административна длъжност, в случай че няма нормативна пречка работодателят да завиши изискването за образование, напротив-има възможност и сам да решава за всеки конкретен случай кое образование е по-подходящо за изпълнение на работата?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по поставените въпроси.
Ответницата по жалбата Д. Д. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищцата Д. Д. е работила по силата на трудово правоотношение като завеждащ административно-техническа служба в средношколско общежитие „М. Колони”-гр. В.. Според длъжностната си характеристика тя е изпълнявала длъжностите „личен състав”, „касиер” и „технически секретар” и образователното изискване за тези длъжности е било за средно икономическо образование. На 9.11.2011 г. ищцата се е сдобила с експертно решение на ТЕЛК, с което и е призната 74% нетрудоспособност и го е представила на работодателя, видно от мястото му в личното трудово досие. Една седмица след това с нова длъжностна характеристика, връчена на ищцата на 16.11.2011 г. в 11 и 18 часа, е въведено изискване за висше икономическо образование или висше образование от професионално направление „Администрация и управление, специалност „Публична администрация”. Две минути след връчване на новата длъжностна характеристика ищцата е получила и заповед за уволнение на основание чл.328, ал.1., т.6 от КТ-поради липса на необходимото висше образование. Варненският районен съд е отхвърлил исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ по съображение, че работодателят може да приеме по-високи образователни изисквания за заемане на длъжността по целесъобразност. Варненският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, приемайки, че работодателят е въвел новото изискване за образование без оправдан интерес. Анализирайки подробно последователността на събитията и действията на работодателя, този съд е счел, че работодателят е злоупотребил с правото си на уволнение, поради което прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. За да избегне неблагоприятните за него последици от неработоспособността на ищцата, една седмица след представяне на решението на ТЕЛК, удостоверяващо тази неработоспособност, работодателят е променил образователните изисквания за заеманата от нея длъжност и веднага е уволнил ищцата. Съдът се е позовал и на известните му от деловодната система подобни действия на работодателя срещу други негови служители. Следователно въззивният съд нито е вменил в задължение на касатора да обосновава по целесъобразност решението си за внасяне на нови образователни изисквания, нито е достигнал до извода за злоупотреба с право само въз основа на неизпълнението на това задължение, както твърди касаторът в първия си въпрос. Няма противоречие между практиката на ВКС и обжалваното решение и по втория въпрос на касатора, тъй като съдът не е заместил работодателската преценка за необходимостта за завишаване на образователните изисквания за длъжността. Решаващите мотиви на въззивния съд са били други. Съдът е взел предвид всички конкретни факти, посочени в исковата молба и установени по делото, които водят до заключението за злоупотреба с право. Преценката на съда не противоречи, а съответства на практиката на ВКС, според която работодателят е длъжен да спазва принципа за добросъвестно упражняване на правата при уволнение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Когато работникът или служителят изложи в исковата молба конкретни факти, от които може да се направи извод за такава злоупотреба, съдът е длъжен да се произнесе дали при уволнението работодателят е действал добросъвестно, или в противоречие с чл.8, ал.1 от КТ/решение № 239 от 21.5.2012 г. по гр. д. № 799/2011 г. на ІV ГО на ВКС, определение № 1551 от 12.12.2011 г. по гр. д. № 576/2011 г. на ІV ГО на ВКС, определение № 1051 от 29.09.2011 г. по гр. д. № 444/2011 г. на ІІІ ГО, решение № 173 от 8.4.2011 г. по гр. д. № 686/2010 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 561 от 4.10.2010 г. по гр. д. №1962/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Ето защо следва да се приеме, че формулираните от касатора въпроси нямат значение за изхода на спора, поради което касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1697 от 25.07.2013 г., постановено по в.гр. д. № 1425 по описа за 2013 г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, пети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: