О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 26.03.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1296 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета Д. К. срещу въззивно решение на Монтанския окръжен съд, постановено на 26.07.2012 г. по гр.д. № 208/2012 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, лихвата за забава върху главницата по чл. 225, ал. 1 КТ. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски по делото.
Насрещната страна В. Ц. В. – К. чрез адв. Ж. С. от АК М. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не се налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на разноските, сторени в инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, приподписана е от адвокат И. Е. В. от АК М., като отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Съдът отменил заповедта за уволнение на В. Ц. В. – К. като незаконосъобразна, поради недоказан подбор по критериите на чл. 329 КТ. Възстановил служителя на заеманата преди уволнението длъжност и присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, като е взел предвид и настъпилите в хода на въззивното производство обстоятелства – изтичане на шестте месеца след уволнението, като е присъдил обезщетение за принудителна безработица и за тях.
Повдигнати са следните въпроси:
Необходимо ли е съставянето на писмен документ за извършения подбор; следва ли да бъдат изрично посочени конкретни и точни оценки от извършения подбор за всеки един служител и за начина на изпълнение на трудовите задължения на лицата, участвали в подбора; може ли да се установява извършването на подбора и резултата от него със свидетелски показания; допустимо ли е при извършването на подбора да се въвеждат допълнителни критерии с КТД, които са извън тези по чл. 329 КТ.
Поддържа се противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ; противоречива съдебна практика – противоречие с решение по гр.д. № 1243/2007 г. на ІІІ ГО и решение по гр.д. № 617/2007 г. на САС, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди се още, че повдигнатите правни въпроси са от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, но няма нарочна аргументация по поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Неотносими към постановения резултат са следните въпроси – дали е нужно съставянето на писмен документ за извършения подбор, може ли да се установява извършването на подбора и резултата от него със свидетелски показания и допустимо ли е при извършването на подбора да се въвеждат допълнителни критерии с КТД, които са извън тези по чл. 329 КТ.
Въззивният съд не е поставил като условие за законност или за доказване на подбора писменото му документиране, а е приел, че не е доказано работодателят да е оценил и другите участници в подбора, съответно да е извършил съпоставка между всички тях, включително уволнената В. В. – К.. Въззивната инстанция е обсъдила всички приобщени по делото доказателства – както писмените, така и гласните, но те сочат единствено на нивото на изпълнение на трудовите функции на уволнената служителка, като работодателят не е представил каквито и да са доказателства как са се справяли с работата си другите участници в подбора, съответно дали изобщо е извършвал и по какви критерии съпоставка между тях, за да се стигне до извод, че именно В. В. следва да бъде уволнена. Съдът изобщо не се е позовавал на неправилност на подбора във връзка с договореното в колективния трудов договор.
Въпросът дали следва ли да бъдат изрично посочени конкретни и точни оценки от извършения подбор за всеки един служител и за начина на изпълнение на трудовите задължения на лицата, участвали в подбора е от значение за постановения резултат само в смисъл дали работодателят трябва да е извършил оценка на всички участници в подбора и съответно да докаже, че на работа са останали тези с по-висока квалификация и които се справят по-добре с работата. Така уточненият правен въпрос не се разрешава противоречиво от съдилищата, нито някога е имало спор в теорията и съдебната практика, че подборът по своя характер е оценка на участващите в него и съпоставка между тях, което значи, че работодателят трябва и да го установи. В приложените към изложението от касатора решения не е прието нещо различно. Разрешението на въззивния съд е съответно на установеното тълкуване на правната норма.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 300 лв. адвокатски хонорар, чието плащане от довереника е доказано с договор за правна защита и съдействие № 0048986 от 20.04.2012 г.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение на Монтанския окръжен съд, постановено на 26.07.2012 г. по гр.д. № 208/2012 г.
ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета Д. К. да заплати на В. Ц. В. – К. сумата в размер на 300 лв., сторени разноски в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: