4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
гр. София, 30.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4056/2017 г.
Производството по § 74 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс /ПЗР на ЗИД на ГПК/, обн. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., вр. чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба вх. № 24206/04.08.2017 г. по регистъра на Окръжен съд – Пловдив на Основно училище „П. С.“, [населено място], подадена чрез адвокат Е. З. против решение № 909 от 06.07.2017 г. по гр. дело № 1325/2017 г. на ПОС /Пловдивски окръжен съд/, въззивно отделение, V състав.
Ответникът П. С. С. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, подаден чрез адвокат П. Ю. поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационен контрол.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С цитираното въззивно решение е отменено решение № 1202 от 20.04.2017 г. по гр. дело № 12181/2016 г. на ПРС /Пловдивски районен съд/, VІІІ граждански състав и е постановен друг акт, за уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, като са присъдени разноски в полза на ищеца П. С. С., а ответникът е осъден да заплати по сметка на ПРС държавна такса и депозит за вещо лице.
В изложението е поставен въпрос, формулиран, както следва: „Допустимо ли е или съществува законова пречка, работодателят да предвиди по – високи по степен образование и квалификация от предвидените в законите и другите нормативни актове, предвид нуждите на предприятието“. Спрямо този въпрос страната поддържа две допълнителни основания, съответно по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са посочени решения по гр. дело № 680/2012 г. на състав на ІV г.о. и решение по гр. дело № 254/2010 г. на състав на ІV г.о., а по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – решение по гр. дело № 3940/2013 г. на ПОС и определение по гр. дело № 2830/2014 г. на ВКС /Върховен касационен съд/.
Цитираният въпрос, разгледан като общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, в редакцията на разпоредбата, обн. ДВ, бр. 47/2009 г. изменена, ДВ, бр. 86/2017 г., но в сила за настоящия случай, не произтича от крайния извод на въззивния съд, обусловил изхода на делото, който е предмет на проверка за съответствие между правните разрешения във въззивното решение и задължителната съдебна практика. При изследване на фактическата и правна част на заповед № 3196/11.07.2016 г., издадена от директора на училището – работодател на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, съдът е приел, че не може да се направи извод за коя конкретно длъжност се отнася промяната на изискването за образование, въведена от работодателя, за длъжността „учител“ или за длъжността „старши учител“. От съдържанието на оспорената заповед за уволнение, с която е прекратено трудовото правоотношение на П. С. за длъжността „Старши учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“, ПОС е обосновал съображения за недоказаност на връзката между въведените от работодателя промени и длъжността, за която същите се отнасят. Мотивите на съда, засягащи въпроса за допустимостта на извършената от работодателя промяна на изискването за образователно – квалификационна степен, чрез поставяне на ново изискване – служителят да притежава образователно – квалификационна степен „магистър“, вместо „бакалавър“ биха имали значение за преценката на приетите във въззивното решение разрешения по тълкуването на закона и неговото съответствие с правните разрешения в задължителната съдебна практика, единствено при доказване на относимостта на новите изисквания по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ към длъжността, за която е прекратено трудовото правоотношение. В случая касаторът не е обосновал наличието на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като цитираният въпрос не отговаря на характеристиките на това основание, а именно да произтича от решаващия мотив на въззивния съд. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС общите и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване са кумулативно изискуеми, т.е. липсата на общо основание е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Ето защо настоящата инстанция приема, че ирелевантността на цитирания въпрос обуславя недопускане на касационно обжалване по него.
Другият въпрос е формулиран, както следва: „Незаконно ли е уволнението, ако в заповедта, с която се прекратява трудовото правоотношение е изписана длъжност, различна от тази, която уволненото лице е заемало и ако от събраните по делото доказателства /включително и длъжностните характеристики/ може да се направи обоснован извод, че е допусната техническа грешка при изписването й.“. Въпросът не е поставен във връзка с изводите на въззивния съд, който е мотивирал съображения за недоказаност на връзката между въведените от работодателя промени и длъжността, за която същите се отнасят. Цитираният въпрос е изведен вместо от мотивите на съда, от становище на касатора. Същият въпрос е хипотетичен и фактически, тъй като с него се отправя питане за това, какъв извод би могъл да се направи по съществото на спора при възприемане на определени обстоятелства за доказани в съответствие със становището, поддържано от ответника по исковете. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС въпрос, който не произтича от решаващите мотиви на въззивния съд, а е фактически или засяга обосноваността на изводите на втората инстанция, не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Както вече се посочи отсъствието на общо основание за селектиране на касационната жалба е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол. Следва да се добави още и следното. В конкретния случай не е мотивирано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството и обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени разпоредби, когато същите са непълни, неясни или противоречиви. Във връзка с изложеното не са съобразени при изготвяне на изложението разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация – П. С. разноски за касационното производство в размер на сумата 850 лв., които са установени с представения договор за правна помощ, съдържащ отбелязване за плащането им в брой.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 909 от 06.07.2017 г. по гр. дело № 1325/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение, V състав.
ОСЪЖДА Основно училище „П. С.“, [населено място] да заплати на П. С. С. разноски за касационното производство в размер на сумата 850 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: